Старата Първа дивизия

Най-старото футболно първенство на земята е английското. То е без паралели в света на футбола по борбеност, интрига, популярност. Един особен свят, в който някога клубната вярност е била ценена наравно с майсторството, където исторически на почит са мъжката борба, неведнъж превръщала се в битка, и играта за победа до последната секунда. Тук е представена кратка история на бившата Първа дивизия в това първенство, която за над 100 години е най-високото равнище в английската футболна йерархия. Дадени са ключовите сведения за всички клубове, играли някога в Първа дивизия. Основно внимание е обърнато на фактите, които правят всяко първенство. Това са резултатите от срещите и крайното класиране, както и по-значителните лични постижения през годините. Всеки сезон е посветен на един клуб, и то не задължително на шампиона. Търсен е компромис, тъй като стремежът е историята на първенството да се обхване съобразно приноса на отделните клубове към нея. По такъв начин някои клубове са представени само по веднъж, а други – по няколко пъти. Разказите за сезоните винаги включват списъци с имената на главните действуващи лица – ръководителите и играчите.

За разлика от турнира за купата, осъществяван от Футболната Асоциация, първенството на Англия се провежда от Футболната Лига. Това е независима от Асоциацията организация на професионални клубове от Англия и Уелс. Тук може би е уместно да се спомене, че тези две учреждения не винаги са в добри и конструктивни отношения. Търканията са често явление и скритата борба за надмощие никога не секва.

За създател на Футболната Лига с право се смята шотландецът Уилям Мак Грегър (1847 – 1911), директор на клуба Астън Вила от град Бърмингам. Изобщо ранните години на футбола в Англия са белязани със силно шотландско влияние. Много от най-добрите играчи идват от Шотландия, първите «специализирани» футболни стадиони са построени там, редица възлови моменти в играта като например пасът са с шотландски корени. Може да се каже, че Шотландия е също толкова родина на футбола, колкото и Англия. В писмо до някои от водещите клубове Мак Грегър излага идеята за организиране на първенство отделно от турнира за купата на Англия и по друг правилник. На 22.03.1888 той събира представители на няколко клуба в Андъртънс хотел в Лондон за официално обсъждане, а на 17.04 в Ройъл хотел в Манчестър е образувана Футболната Лига. Нейни основатели стават 12 клуба: шест от историческото графство Ланкашър в Северозападна Англия (Акрингтън, Блякбърн Роувърс, Болтън Уондърърс, Бърнли, Евъртън и Престън Норт Енд) и шест от областта Мидлъндс в Централна Англия (Астън Вила, Дарби Каунти, Нотс Каунти, Сток Сити, Уест Бромич Албиън и Уулвърхямптън Уондърърс). Южна Англия със столицата Лондон не е представена, понеже по това време там липсват професионални клубове. Учредителите се споразумяват техните отбори да се срещат по два пъти всеки срещу всеки при разменено домакинство, като за победа се дават 2 точки, а за загуба 0. По-късно се решава, че равният резултат носи по 1 точка на отбор. При равенство в точките предимство има отборът с по-добро голово съотношение (goal ratio), наричано също голов коефициент (goal average). Това е броят на вкараните голове, РАЗДЕЛЕН с броя на допуснатите. Игровият цикъл започва в края на лятото и завършва напролет. Който приключи сезона на първо място, е обявен за Шампион на страната. Последните четири отбора в класирането трябва да кандидатстват за преизбиране като членове на Футболната лига. Отбори извън Лигата също могат да подават заявки за членство, което ще рече за участие в следващото първенство. Гласуват всички членове на Лигата.

Правилникът от 80-те години на XIX в. се различава съществено от този, с който днес сме свикнали. Например: няма нито дузпи, нито смени; засада се отчита при по-малко от трима играча между голлинията и нападателя на противника в момента на подаването; няма още съдия със свирка на полето. Вместо това отстрани с флагче в ръка стои по един арбитър от всеки отбор. До съдията се допитват само в случаи, когато арбитрите не са съгласни един с друг. Вратарят може да играе с ръце из цялото поле като ръгбист. Затова противниковите играчи го смятат за ръгбист и могат свободно да го блъскат с рамо, когато не са в засада. Липсват мрежи. Преди 1882 вместо напречна греда се опъва въже. Страничните хвърляния (тъчове) могат да се изпълнят с една ръка и от онзи, който пръв се докопва до топката, след като тя напусне полето. Много по-различна е и организацията на отборите. Съставът се определя обикновено от съвет на директорите или от треньорите, а при спорни моменти решаваща дума има секретарят, чийто пост често се нарича секретар-мениджър. Понякога се взима предвид и мнението на капитана.

Няколко забележки. През ранните години на шампионатен футбол (1888-1892) Футболната Лига се състои само от един ешелон. Затова формално историята на Първа дивизия започва от сезон 1892-93, когато е образувана Втора дивизия. По логиката на нещата предишните четири сезона са включени в историята на Първа дивизия. Създаването на втори ешелон в Лигата не оказва влияние върху надпреварата за званието шампион на страната. За него продължават да се борят същите клубове, както и преди това, т.е. най-добрите – тези от Първа дивизия. Образуването на Висшата Лига на 27.05.1992 е коренно различен случай. То означава, че първенството на страната вече се провежда от друга организация. Логиката е пренебрегната, защото Футболната Лига е лишена от възможността да прави това, за което е създадена, а новата Първа дивизия (бившата Втора) оттук насетне не представлява най-добрите отбори в страната. Така краят на старата Първа дивизия всъщност означава край и на традиционното първенство. Там завършва и този разказ. Историята на Висшата Лига остава извън неговия обсег.

Официално номерата на фланелките са въведени през 1939, но за удобство играчите са номерирани според постовете им в отборите и за всички предходни години. Разбира се, това е доста условно, тъй като някой футболист може да играе на различни постове по време на сезона и дори по време на един и същи мач. В изложението по-долу номерата на играчите помагат да се получи представа за облика на отбора: 1 – вратар, 2 – десен защитник, 3 – ляв защитник, 4 – десен полузащитник, 5 – централен полузащитник, 6 – ляв полузащитник, 7 – дясно крило, 8 – дясна свръзка, 9 – централен нападател, 10 – лява свръзка, 11 – ляво крило.

В таблиците на класирането колонките в графите «домакин», «гост» и «общо» означават както следва: победи, равенства, загуби, отбелязани голове, допуснати голове, точки.

Имената на клубовете следват в общи черти английското произношение (така например ЕвЪртън и БЪрмингам заменят обикновено употребяваните ЕвЕртън и БИрмингам), с няколко поправки. Следвайки традицията от вестник «Спорт тото» от 50-те – 80-те години на ХХ в., предпочитаните форма са Сток, Съндърланд и Лийдс, а не Стоук, Съндърлънд и Лийдз, макар че последните варианти са по-правилни. Междинната огласовка (т.н. «овче Е») се предава с Я: СаутхЯмптън, а не СаутхЕмптън, и съответно Уест ХЯм, НортхЯмптън и УулвърхЯмптън; БлЯкбърн и БлЯкпул са дадени вместо БлЕкбърн и БлЕкпул, а НюкАсъл – вместо НюкЯсъл. Също Уондърърс и Роувърс се предпочитат пред Уондърърз и Роувърз.