1889-90

Първият изпаднал

Сток Сити

Основан 1863 като Сток Рамблърз, но липсват доказателства за някаква дейност преди 1868. През 1878 става Сток; сегашното си име Сток Сити носи от 1924. Професионален е от 1885; от 1877 играе на Виктория Граунд. Стадионът е кръстен на кралица Виктория, която уж е привърженичка на клуба. Прякора си Грънчарите (The Potters) дължи на разпространения някога занаят в град Сток он Трент. Екип: фланелки на червени и бели ивици, бели гащета и черни чорапи. Сегашният се различава само по белите чорапи. Първият гол за Сток във Футболната лига е дело на Франк Стейтън. Той се проявява на 15.09.1888 при загубата с 1:5 на полето на Астън Вила. Това е вторият мач на Сток в шампионата. На 8.09, в деня на откриването на първенството, Сток единствен от десетте участника не успява да вкара...

Секретар-мениджър на Сток през този сезон е Хари Локет, който обаче посвещава повече време на секретарските си задължения в Лигата. Обикновено съставът е: 1 – Бил Раули, 2 – Томи Клеър, 3 – Алф Ъндърууд, 4 – Боб Рамзи, 5 – Бил Хендри, 6 – Дейвид Кристи, 7 – Боб Мак Кормък, 8 – Фреди Гий, 9 – Питър Купар, 10 – Алф Едж, 11 – Били Дън; а още играят Чарлз Бейкър, Хари Симпсън, Уоли Мак Реди, Дейви Броуди, Лен Мюди, Илайджа Смит и др., общо 24 души. Шотландци са Хендри, Кристи, Броуди, Мак Кормък, Мак Реди, Мюди, Симпсън, Купар и Дън. Смит е свещеник по професия и съотборниците му го наричат «отец Смит». Голмайстори на отбора, ако може така да се нарече скромното им постижение, са Гий и Рамзи с по 4 гола. Защитникът Рамзи вкарва головете си в двата мача, когато замества някой от титулярните нападатели. Три от тях са отбелязани на 01.03 при разгрома със 7:1 на Акрингтън и това е първият хет-трик за играч на Сток в Лигата. Победата над Акрингтън става втора и последна домашна през сезона – едно рядко клубно постижение. Първата е отчетена още на 28.09 над Уулвърхямптън. Тогава се отличават Гий и Купар. Сток постига впечатляващи резултати и като гост: 0:10 с Престън (3 гола на Ник Рос), по 0:8 с Евъртън (3 на Фред Гийри) и Блякбърн, 0:5 с Болтън (3 на шотландеца Джими Касиди) и 1:6 с Астън Вила (3 на Бати Гарви). Въпреки всичко Грънчарите дълго не са на самата опашка, понеже Бърнли след 17 игри има 13 загуби и 4 равни. Едно от тези поражения е единственият случай, когато Грънчарите печелят като гости. Успехът е осигурен от точните удари на Гий, Дън и Едж. През март обаче Бърнли се събужда, реди 4 победи и задминава Сток, който за втори път поред завършва последен, т.е. 12-ти. Двата отбора си разменят местата на 10.03, след като в пряк двубой на Виктория Граунд Бърнли надделява с 4:3. Головете за Сток отбелязват Гий, Кристи и Рамзи, а за Бърнли – Робърт Хеърснейп и шотландецът Клод Лемби по два.

Астън Вила и Болтън, заели съответно 8-о и 9-о места с еднакъв брой точки, са освободени от процедурата по преизбирането. Гласуване всъщност няма, защото членовете решават да оставят в Лигата Нотс Каунти (10-ти) и Бърнли (11-ти) и да изхвърлят зад борда Сток. На негово място е приет Съндърланд. Заявките на останалите кандидати – Гримзби, Даруън, Бутъл, Съндърланд Албиън и Нютън Хийт (Манчестър Юнайтед) – са отхвърлени.

Изпадналият Сток изкарва следващия сезон във Футболния Алианс, една съперничаща организация с 12 клуба от същите райони на Англия, както и Лигата. Това първенство е доста по-слабо и Сток го печели. След една година изгнание клубът е приет отново в Лигата. До 1907 играе в Първа дивизия. След един сезон във втора през 1908 Сток фалира и до 1915 се подвизава в разни аматьорски лиги. Чак през 1919, поради прекъсване на шампионата по време на войната, се завръща в Лигата.

Във втория кръг «непобедимият» Престън претърпява първата си загуба в първенствата с 3:5 като гост на Астън Вила. Голмайсторите в знаменателното събитие са Джими Кауън (2), Уилям Диксън, Албърт Браун и Албърт Алън за домакините, и братята Рос за гостите (Ник веднъж, Джими два пъти). В шестия Престън пада и от Дарби, като победния гол отбелязва шотландецът Робърт «Боб» Джардин в единствения си мач за отбора този сезон, а в седмия лилийнобелият отбор за пръв път е победен и на своя земя – от Уулвърхямптън с 2:0 (Артър Уарол и Дейвид Уайкс са голмайсторите). На 21.12 Престън записва четвърта загуба, пак у дома, от основния си съперник Евъртън (за гостите се отличават Алф Милуърд и Фред Гийри, за домакините почетен гол отбелязва Джордж Драмънд), и двата отбора разделят първото място с по 21 точки. В оставащите седем кръга обаче Евъртън пада на два пъти, от Акрингтън и Уест Бромич, докато Престън не допуска повече поражения. Последният му мач е на полето на Нотс Каунти на 27.03, пет дни след като Евъртън е приключил своята програма. С гол на Самюъл Томсън Лилийнобелите печелят и успяват в крайна сметка да запазят титлата си. Те изпреварват достойния съперник само с две точки. Единствената домакинска загуба на Евъртън е срещу Престън с 1:5. В този сблъсък през ноември Норт Енд и нападението му са на обичайната си висота. След като домакините повеждат чрез Гийри, през второто полувреме за гостите се отличават Томсън, Дейвид Ръсел (2), Джек Гордън и Джими Рос.

Голмайстори на Лигата стават Никълъс «Ник» Рос (Престън) и Джек Саутуърт (Блякбърн) с по 22 гола, следвани от Гийри (Евъртън) с 21, Джими Рос с 19 и т.н. Ник е по-голям брат на Джими Рос и предишния сезон играе ляв защитник за Евъртън. Там той е назначен капитан. В мача с Нотс Каунти на 15.09.1888 Ник Рос става първият защитник с гол в първенство. След завръщането си в Престън той е направен и там капитан, а поради напускането на Джон Гудол е преквалифициран в център-нападател. В първите пет кръга Ник Рос бележи 11 пъти, от тях по тройка на Сток и Бърнли, а общо през сезона постига четири хет-трика, включително един голям срещу Дарби. В двата мача с Евъртън Ник играе на обичайното си място като ляв защитник. Проблеми със здравето го принуждават да се откаже от спорта през 1893, а през 1894, преди още да е навършил 32 години, той умира от туберкулоза.

Саутуърт и Касиди се отличават на 30.11 с по 4 гола в първенството съответно срещу Уест Бромич и Дарби за крайните резултати 5:0 и 7:1. Саутуърт повтаря това си постижение на 04.01 срещу Сток (8:0), а съотборникът му Нат Уолтън две седмици по-рано нанизва 4 на Болтън при разгрома със 7:1. Изобщо нападението на Блякбърн, включващо още Джоузеф Лофтхаус, Уилям Таунли и шотландеца Хари Кямпбъл, е най-доброто в Англия за сезона. В 22 срещи то отбелязва 78 гола, със 7 повече от Престън. Блякбърн и Престън са равни по хет-трикове – по 5. Възможно е за Блякбърн те да са и повече, понеже източниците не са единодушни за авторите на 4 от неговите голове. Друг «покер» е отчетен на 04.11, когато Уест Бромич и Болтън завършват 6:3. Отличава се Том Пиърсън. Най-доброто лично постижение през сезона е на шотландеца Александър Хигинс (Дарби), вкарал и 5-те гола във вратата на Астън Вила на 28.12. Общият брой хет-трикове през сезона е 24, като само Акрингтън няма такъв на сметката си.

В първия мач на Болтън срещу Акрингтън (14.09) постът лява свръзка е поверен на Джеймс Паркинсън, който всъщност е вратар. Той се справя добре и дори отбелязва втория гол за отбора си. Неговият колега Чарли Харисън обаче пуска цели четири и гостите си тръгват с крайния успех. Предишния сезон Паркинсън излиза на полето като защитник срещу Бърнли у дома и пак завършва сред загубилите...

На 4.01 Евъртън посреща Астън Вила на заблатения Анфилд. Въпреки протеста на своя капитан, шотландеца Арчибалд «Арчи» Хънтър, Вила по решение на съдията трябва да играе в немислимия мочур и на полувремето губи с 0:4. Щом се свири за края на този мач-подигравка, Хънтър припада с инфаркт. Той оцелява, но никога вече не излиза на терена и умира през 1894 на 35-годишна възраст. Краен резултат – 7:0 за Евъртън.

В историята остава и друг мач от този сезон, по-точно неговите последствия. На 9.11.1889 Нотс Каунти посреща Астън Вила. Поради отсъствието на централния нападател Джими Осуълд (бъдещ шотландски национал) Нотс привиква за мача Тинсли Линдли от съседа Нотингам Форест. Мачът завършва 1:1. Вила обаче се оплаква в Лигата от нередовността на Линдли. Футболната лига глобява Нотс Каунти 5 паунда и му отнема 1 точка. Линдли за късмет е юрист по образование и обжалва решението. В крайна сметка глобата нараства до 25 паунда, но скъпоценната точка е върната на Каунти.

След края на сезона Томсън преминава от Престън в Уулвърхямптън, без да е получил разрешението на своя клуб. За това Уулвърхямптън е глобен от Футболната Асоциация 50 паунда.