1891-92

Отборът на талантите

Съндърланд

Основан от местни учители през 1879 като Съндърланд анд Дистрикт Тийчърс АФК, на следващата година клубът опростява името си на Съндърланд АФК (Association Football Club). През онзи период играе на Нюкасъл Роуд. Екипът му е: фланелки на червени и бели ивици и черни гащета и чорапи, което е и днешният вариант, но през годините гащетата могат да са сини или бели, а чорапите – сини, бели или червени. Наречен е «отбор на талантите» от Уилям Мак Грегър, който в началото на 1893 след разгромно поражение на своята Астън Вила публично признава, че Съндърланд има таланти на всички постове. През 1898 клубът се мести на Рокър Парк. Това за няколко десетилетия му носи прякора Рокърите. За да бъде приет в Лигата през 1890, Съндърланд се съгласява да плаща на съперниците си пътните разноски до далечния североизток. През този сезон той вече си знае цената и прекратява плащанията. Шотландецът Джон Спенс е първият голмайстор на клуба в историята във Футболната лига. Той се проявява на 1.09.1890 в домакинската среща с Бърнли, завършила 2:3, сложила начало на славния път на Съндърланд в Лигата.

Мениджър на Съндърланд е Том Уотсън. Съставът е: 1 – Нед Дойг, 2 – Том Портиъс, 3 – Джон Мъри или Доналд Гау, 4 – Хю «Лалти» Уилсън, 5 – Джон Олд (капитан), 6 – Уил Гибсън, 7 – Джими Хана или Джок Смит, 8 – Дейвид Хана, 9 – Джон Милъдтън Кямпбъл, 10 – Джими Милър или Джими Логън, 11 – Джок Скот. Заедно със Сид Оливър това прави 15 души, играли през сезона. От тях Портиъс и Оливър са родени в Англия, а Д. Хана – в Ирландия, всички останали са шотландци. Но и Портиъс, и Д. Хана идват от Шотландия, където учат занаята: първият в Килмарнък, вторият – в Рентън. Така че ако се изключат трите срещи, в които играе Оливър, отборът на талантите е 100% шотландски. И това не е случайно поради разположението на Съндърланд. От всички футболни центрове на Англия само Нюкасъл и Карлайл са по-близо до Шотландия от Съндърланд. Кямпбъл е първият играч на Съндърланда с хет-трик за първенство. Той постига покер срещу Болтън на 25.10.1890. А през този сезон Кямпбъл става голмайстор на Лигата с 32 гола. От тях 4 той забива на Блякбърн на 16.04 (6:1), а по 3 – на Дарби на 14.11 и на Даруън на 23.04 за 7:1 и в двата случая. Дж. Хана се издължава със 17 точни удара, а Милър с 15, от които две тройки. Така общият брой хет-трикове за талантите е 5. Това е най-много в Лигата. Следват Скот с 11, Уилсън със 7, Олд с 5, Д. Хана с 3, Смит с 1 и 2 автогола.

Дойг е сигурен страж на вратата за цели 14 години. С него Съндърланд става шампион четири пъти. Той си има една странност: понеже е плешив, винаги излиза на «парка» (както е прието да се нарича теренът през онези години) с кепе на главата, прикрепено с връв под брадичката. Легендата твърди, че противникът има най-голям шанс да му вкара гол, когато кепето падне, защото Дойг първо се хвърля за него, а после гледа къде е топката. Портиъс изиграва един мач за Англия през март 1891 срещу Уелс, който се провежда на полето на Съндърланд. Мъри, Гау, Уилсън и Джими Хана по веднъж представят Шотландия в недалечното минало, докато все още се състезават в родината си. През 1896 правилата на Шотландската федерация се променят и Уилсън се появява в тъмносиния екип на страната си и като играч на Съндърланд. За ветерана Олд това е вече твърде късно и той остава само с мачовете си за Шотландия от 1887 до 1889. Затова пък Милър, който е на 22 години, става национал по-нататък през десетилетието. Логън остава в историята като първият играч с хет-трик на финал за купата на Англия. Той постига това през 1894, представяйки Нотс Каунти. През 1896 Логън умира от пневмония, която хваща по време на мач във втора дивизия.

Борбата за званието шампион се води главно между Съндърланд и Престън. Това проличава обаче само в по-напредналата фаза на първенството, тъй като Астън Вила и Болтън тръгват с по 4 победи. За разлика от тях Съндърланд отчита 3 загуби, а Престън – цели 4 в първите 6 игри. Отборът на Уотсън спечелва всичките си 13 домакинства. Малко остава на Престън да постигне същото. Само на 19.09 Норт Енд се препъва у дома си, падайки от Астън Вила с гол на Джон «Джек» Деви. Между 14.11 и 2.04 Съндърланд постига 13 последователни победи. На 12.03 с 4:1 (два гола на Олд и по един на Кямпбъл и Дейвид Хана срещу един на Джими Рос) той слага край на също такава поредица от победи на Престън и скъсява дистанцията до онзи на три точки, като е изиграл три мача по-малко от Лилийнобелите до момента. Щом Съндърланд наваксва на срещи, Престън е задминат. Тринадесетте поредни победи на двата клуба остават рекордни чак до 2017, когато многозвездният Манчестър Сити на Жозеп Гуардиола постига 18. Трети завършва Болтън.

Сезонът носи и други два рекорда – по обща резултатност на мач и по голова разлика на мач: на 12.03 Астън Вила гази Акрингтън с 12:2 (по 4 гола на Деви и шотландеца Люис Кямпбъл), а на 04.04 Уест Бромич разпилява с 12:0 новака Даруън (4 гола на Том Пиърсън и 3 на Били Басет). Четворка на 12.12 оформя и шотландецът Джордж Дръмънд (Престън) за 6:0 с Нотс Каунти. Този резултат е обжалван от гостите поради несъвместимото със здравия смисъл време този ден. Лигата нарежда мачът да се преиграе. На 28.01 двата отбора се срещат отново и Престън бие с 6:2. По-късно обаче вторият резултат е отменен и за първенството е потвърден предишният.

Деви завършва сезона с 29 гола (и 2 хет-трика от общо 4 за отбора си) като подгласник на Кямпбъл, а Джек Саутуърт от Блякбърн с 22 и една тройка остава трети. Общият брой хет-трикове за сезона е 26 и само Акрингтън и Сток не отчитат такива.

Въвеждат се дузпите. Първата от тях е вкарана от Джоузеф Фредерик «Били» Хийт в мача Уулвърхямптън – Акрингтън на 14.09, завършил 5:0. Джек Гордън от Престън отбелязва два гола от дузпи, както и съндърландецът Уилсън. Първата дузпа за Съндърланд, която повечето източници погрешно приписват на Уилсън, е вкарана от Олд в мача с Болтън на 19.09 за крайния резултат 3:4 навън. Уилсън изпуска други четири дузпи, последната от тях – в мача с Нотс Каунти на 9.04 при резултат 0:1. Прахосничеството му става причина за единствения път, в който Талантите не успяват да вкарат през сезона. Понеже няма нито наказателно поле, нито точка в него, дузпите се изпълняват от всяко място на линията, пресичаща терена от край до край на 12 ярда от голлинията. На вратите се появяват мрежи. Съдията влиза на полето, а арбитрите стават негови помощници като странични съдии. По традиция единият размахва жълто, а другият – червено знаменце.

На 12.12 на Търф Муур в снежна буря Бърнли посреща Блякбърн в т.н. «дерби на Източен Ланкашър». След 3:0 на полувремето само седмина от играчите на гостите се появяват на полето след почивката. Останалите са премръзнали. След като Джо Лофтхаус се сбива с шотландския полузащитник на домакините Алекс Стюърт, и двамата са изгонени. Тогава другите играчи на Блякбърн напускат, оставяйки на терена само вратаря Хърби Артър. При следващата атака Бърнли отбелязва, но съдията отменя гола поради засада. Чак след това той схваща абсурда на ставащото и свири края на този «мач». Резултатът 3:0 е запазен по решение на Лигата, а Лофтхаус и Стюърт са наказани да не играят по три срещи.

Новоприетите Сток и Даруън завършват на последните  две места. Заедно с Уест Бромич те спечелват общо 0 срещи като гости. Даруън успява да победи шампиона Евъртън с 3:1 и Сток с 9:3, но не получава гол само в домакинския мач с Дарби. Само с 4 гласа «за» той не е презаписан в Лигата. Акрингтън (7 гласа) и Сток (6) остават, а Уест Бромич като носител на купата на страната не трябва да кандидатства за преизбиране.

Тъй като първенството непрекъснато набира популярност, за следващия сезон Футболната Лига е разширена до 28 отбора. От тях 14 са от съперничещия Футболен Алианс, като единадесет от неговите клубове плюс изпадналият Даруън оформят Втора дивизия, а към Първа дивизия се присъединяват останалите трима члена на Алианса – Нотингам Форест, Уензди и Нютън Хийт. Не минават кандидатурите на Шефилд Юнайтед, Бъртън Суифтс, Нюкасъл Ийст Енд, Мидълзбро и Мидълзбро Айрънопълис.