1896-97

Вторият дубъл

Астън Вила

Клубът от град Бърмингам Астън Вила е основан 1874. През 1885 става професионален. До 1876 играе на Астър Парк, после на Пери Бар, а от март 1897 и до днес – на Астън Лоуър Граундз, известен като Вила Парк. Прякор: The Villans (буквално Крепостните, но звучи също като Селяндурите или Злодеите). Екипи: фланелки и чорапи във виненочервено и светлосиньо, бели гащета. Някои версии през годините са с черни чорапи, а от 1893 се възприемат винени фланелки със сини ръкави. Головата сметка за Злодеите в Лигата е открита от Томи Грийн в първия кръг на дебютния сезон (8.09.1888) за крайното 1:1 като гост на Уулвърхямптън, а три седмици по-късно Грийн и Албърт Алън вкарват хет-трикове в мача с Нотс Каунти (9:1). Тъй като Алън пръв постига своята тройка, именно той остава във футболните летописи като първият играч на Вила с хет-трик в Лигата.

Секретар-мениджър от 1884 до 1926 е шотландецът Джордж Рамзи. Той е бивш капитан и треньор на отбора. За клуба през сезона играят 19 души, от тях титулярите са: 1 – Джими «Изкормвача» Уайтхаус, 2 – Хауърд Спенсър, 3 – Албърт Евънс или Джими Уелфърд, 4 – Джек «Baldy» (Плешивко) Рейнълдз, 5 – Джеймс «Джими» Кауън, 6 – Джеймс Крабтрий, 7 – Уилям Чарлз «Чарли» Атърсмит, 8 – Джон «Джек» Деви, 9 – Джон Кямпбъл, 10 – Джордж Фредерик «Фред» Уелдън, 11 – Джон Кауън или Стив Смит.

През този сезон в английското първенство играят трима шотландци с еднакви имена: Джон Мидълтън Кямпбъл за Съндърланд, Джон Уилям Кямпбъл за Блякбърн, а Джон Джеймс Кямпбъл – за Вила. От тях най-резултатен е съндърландецът, но той единствен от тримата не е викан за Шотландия. Двама играчи на Бърнли от онези години пък носят име Уолтър Плейс. Те са братовчеди, като по-възрастният е полузащитник, а по-младият – ляво крило.

Шампион от миналия сезон, Астон Вила има най-добрата атака в Англия. През лятото от изпадналите съседи Смол Хийт (Бърмингам Сити) за 350 паунда е взет техният ас Уелдън, с което нападението е подсилено още повече. На Гримзби за вратаря Уайтхаус са платени 200 паунда. Въпреки това отборът започва колебливо: измъченото 2:1 срещу Сток (Джон Кауън и Деви бележат за домакините) е последвано от поражение в Уест Бромич (почетен гол на Деви) и равен с Шефилд Юнайтед (отличават се Уелдън и Джордж Бъртън), победа като гост над Евъртън с гол на Деви и два на Кямпбъл, но след седмица – загуба у дома от същия съперник с гол на Деви и автогол на Уелфърд и още едно равенство, без голове, с Шефилд Юнайтед. Така с 6 т. Вила е на 8-мо място. Води Болтън с 10. Следват 4 победи и Астън Вила заедно с Ливърпул застава на точка след Болтън. С 3:2 над Нотингам на 19.12 (Деви, Атърсмит и Рейнълдз) заема обичайното си първо място. Мачът на 22.03 с Болтън е последен в първенството на стария стадион Пери Бар. След като до 60-та минута гостите водят с 2:0 и са по-добрите на терена, Виланите за останалия половин час вкарват цели шест пъти и унищожават противника. Осигурил си убедителна преднина в шампионата (7 точки пред Шефилд Юнайтед, играл мач повече, и 9 пред Дарби, изиграл 2 срещи по-малко), на 10.04 на стадион Кристъл Палъс в Лондон Вила се изправя на финала за купата на страната срещу Евъртън. В оспорван мач съперниците си разменят по два гола в 20-минутен интервал. Малко преди края на полувремето Крабтрий бележи за трети път и така купата е спечелена. Това е единственият гол на Крабтрий през сезона, оказал се безценен. Същия ден Дарби губи гостуването си в Бери с точен удар на Джими Сетъл и така пропилява скромната теоретична възможност да настигне и задмине Злодеите. Набирайки още 3 победи (всичките сухи), Астън Вила завършва сезона с внушителните 11 точки преднина пред Шефилд Юнайтед и Дарби. По този начин бърмингамският клуб повтаря постижението на Престън от дебютния сезон на Лигата и печели престижния «дубъл». Първенецът натрупва повече точки и победи като гост, отколкото у дома. Същото прави и Шефилд Юнайтед.

Мозък и мотор на отбора е Деви. Един от най-талантливите нападатели на поколението си, той вади лош късмет да играе дясна свръзка също като Стив Блумър, заради което е викан само два пъти за Англия. Негови колеги в националния отбор са Уелдън, Рейнълдз, Смит, Атърсмит, Спенсър и Крабтрий. Също като Деви, Уелдън е и отличен футболист, и добър крикетист. Той започва своята футболна кариера в Бърмингам Сити, а след престоя си в Астън Вила отива в Уест Бромич, ставайки по този начин първият играч, носил фланелките и на трите големи клуба от района на град Бърмингам. Рано оплешивелият Рейнълдз става причина за един от първите професионални конфликти в лигата, когато през 1893 неговият бивш клуб Уест Бромич апелира към ФА след «отмъкването» му от Злодеите. Освен 25-те паунда глоба за непочтения си подход Вила трябва да плати на Уест Бромич и 50 паунда за трансфера. Приносът му към головата сметка на Злодеите е 2 точни изстрела. Твърд и опитен хитрец, «Болди» е пълен с не съвсем спортсменски трикове. За разлика от него Спенсър е истински джентълмен. Най-известният момент от кариерата на Атърсмит става мачът на 12.11.1894 с Шефилд Юнайтед. За да се предпази от ледения дъжд, той получава чадър от зрител и играе така до последния сигнал. Според легендата, Атърсмит дори вкарва гол с чадър в ръка, но фактите сочат други имена като голмайстори. През това първенство той бележи 8 пъти. Универсалният Крабтрий идва през 1895 от Бърнли. Той приключва своята кариера през 1904 на 32 години, а на 36 умира от проблеми с алкохола. Кямпбъл играе в 12 срещи на Шотландия, макар и не през своя Злодейски период. Той се отчита с 13 точни удара в Лигата през сезона, а след края му се връща в родния Селтик. Шотландски национал е и Джими Кауън, прочут с бързината си. Той често участвува в състезания по бягане, веднъж дори по време на мач на Вила. За целта Джими инсценира болен гръб и се прибира в Шотландия. След като вестниците разтръбяват за неговата победа, той отнася глоба от клуба в размер от 4 седмични заплати. Пресата от ония дни омаловажава това грубо нарушение на професионалната етика, понеже наградата от надбягването (80 паунда) далеч превъзхожда глобата в паричен еквивалент. Не дотам доходно това състезание се оказва за Атърсмит. Заложил значителна сума за успеха на своя съотборник, той остава с празни ръце, когато сосбственикът на заложната къща изчезва... Кауън е отчаян оптимист в играта си. Неговите пристъпи често завършват с удари от невъзможни разстояния високо над противниковите врати. Те се наричат от публиката «Небостъргачите на Кауън». През сезона бързакът бележи веднъж. Също с по един гол завършват Бъртън и Робърт Чат. Братът на Джими, Джон, тича по лявото крило и допринася за титлата със 7 гола. Смит вкарва 3 пъти. Резервният вратар Том Уилкс играе в 8 срещи и в нито една от тях Астън Вила не загубва. Този състав по право може да се нарече отборът на десетилетието. През 90-те години на XIX  в. той спечелва пет титли. Капитанът Деви води Астън Вила при първите ѝ три шампионски сезона, после капитан става Крабтрий.

Стив Блумър е реализаторът на дивизията с 24 гола, от тях два прости хет-трика и квартет срещу Уулвърхямптън в четвъртия кръг. На второ място следва Уелдън с 18 (от тях 3 като гост на Блякбърн), а Деви и шотландският национал на Ливърпул Джордж «Дод» Алън с по 17 разделят третото място. Деви вкарва тройка на Бърнли през февруари. Шотландският съотборник на Блумър Джеймс Стивънсън забожда четири гола на Блякбърн на 21.11 за крайния резултат 6:0.

Интересен мач се играе на 5.09. В него домакинът Блякбърн надделява над Ливърпул с 1:0, но цели 5 гола са отменени.

След като през лятото на 1896 мениджърът Том Уотсън напуска, за да поеме Ливърпул, бившият му отбор Съндърланд изпада в криза. Той дори стига до баражи, но оцелява. Не така успешни са баражите за учредителя на Лигата Бърнли, нанесъл най-тежкото поражение на Астън Вила през сезона с 3:0 навън (2.02), но завършил твърдо последен. Клубът се запътва за Втора дивизия, а друг учредител, Нотс Каунти, се връща в Първа.