Шампион от люлката на футбола

Шефилд Юнайтед

Градът на стоманата Шефилд дава на света най-старите футболни клубове – Шефилд ФК (основан 1857 и официално чествуван от ФИФА през 2007) и Халъм ФК (основан 1860; за второто място претендира и клубът Крей Уондърърс от графство Кент). Шефилд Юнайтед е основан чак през 1889. От 1892 е професионален и с.г. го приемат във Втора дивизия на Футболната Лига. През 1893 печели баража срещу Акрингтън и заема мястото му в Първа дивизия. Подвизава се с фланелки на червени и бели ивици и тъмносини гащета и чорапи. От 1904 гащетата и чорапите са черни. Това е и днешният вариант, но през ХХ в. чорапите могат да бъдат още червени, бели или съчетания на два от тези цветове или и трите. Играе на Брамъл Лейн. Прякорът «Остриетата» идва от шефилдските неръждаеми ножове. Пътят на Шефилд Юнайтед в Първа дивизия започва на 2.09.1893 на полето на Евъртън и носи победа, 3:2, като шотландецът Робърт Хил открива головата сметка на отбора си. Първият хет-трик за Юнайтед в дивизията е дело на Хари Хямънд на 26.02.1895 пак срещу Евъртън за 4:2 у дома. Секретар-мениджър, както обичайно се нарича главният изпълнителски пост през онзи период, е Джон Никълсън. След второто място предния сезон, само девет години след своето основаване Остриетата за пръв и последен път спечелват първенството.

За клуба през сезона играят 24-ма души, от тях най-много мачове на съответните постове имат: 1 – Уили Фоук, 2 – Хари Тикит, 3 – Боб Кейн, 4 – Раби Хауъл, 5 – Том Морън, 6 – Ърнест Нийдъм, 7 – Уолтър Бенет, 8 – Кени Мак Кей, 9 – Джек Олмънд, 10 – Джон Кънингъм, 11 – Фред Прийст. Отборът от онези години е прочут със здравата си защита и трудно бива побеждаван. За това заслугата е не толкова на бъдещия национал Тикит и шотландеца Кейн, колкото на полузащитата, известна като midget half-back line или «халфовата линия на дребосъците». Най-висок в нея е Хауъл (1,65 м). Той е първият ром, играл за Англия (1895). Морън ще представи родината си през март 1898. Нийдъм е капитан и на клуба си, и на националния отбор (1901), за който играе 16 пъти. Съвремениици го описват като най-интелигентния и надарен футболист от своето поколение. Воденият от него Юнайтед печели и купата на Англия през 1899 и 1902. На 04.10 Нийдъм се отличава с единствения хет-трик за Шефилд Юнайтед през сезона – срещу Блякбърн за 5:2. Нападението обаче не блести. Като център-нападатели през сезона се пробват шестима играчи, от тях половината не сполучват да отбележат гол. Може би причината се крие в тактиката на Шефилд Юнайтед, използваща подавания от център-нападателите към фланговете, противоречаща на шаблона от онези времена, когато само крилата подават към центъра. Въпреки всичко, Остриетата успяват да вкарат в 27 от общо 30-те шампионатни мача. От всичките 15 съперника само Нотингам избягва загуба от тях. Фоук, наречен Шишко (висок 193 см и с тегло по това време около 120 кг), се прославя не толкова с добрите си изяви пред рамката. Още докато играе за един селски отбор от Дарбишър той вместо по топката фрасва пестник в лицето на Джон Гудол от Дарби и му строшва двата предни зъба. Предишния сезон по време на приятелски мач Шишкото пак се разминава с топката и се хваща за напречната греда, която се чупи. През 1902 на финала за купата на Англия съдията зачита гол на Алф Комън от Саутхямптън, дето Фоук смята за нередовен, и след края на мача е погнат от него. Няколко официални лица попречват на разярения Шишко да изкърти вратата, зад която се крие нещастният съдия. Към това време Фоук вече тежи към 140 кг. Ако се вярва на легендите, Шишкото е без гащи. Историята мълчи за това, какво точно се е канел той да направи с мишената на своя гняв... Бъдещият национал Бенет прекратява професионалната си кариера през 1907 като играч на Бристъл Сити и се завръща в мините, където работил още като дете. При една злополука през 1908 Бенет загива на 33-годишна възраст.

Юнайтед застава начело още отрано и постига 8 победи и 6 ремита. Равенствата – всички с еднакъв резултат 1:1. Първата му загуба е чак в 15-я кръг от Сток, който пък до тогава не познава победа в 9 поредни мача. Календарната година завършва с домакинско поражение от Ливърпул с 1:2 (източниците не дават голмайстора за Юнайтед) и таблицата за кратко повежда Астън Вила, но с повече изиграни срещи. Още на Нова година обаче Остриетата се връщат на върха с победа над Нотс Каунти (два гола на Ралф Гоуди и един на Бенет). После идват двата възлови мача с Астън Вила на 8.01 и 15.01. Гол на Бенет решава домакинския, а два на Кънингъм – гостуването. В тази среща Гоуди напуска със счупен нос и в началото на второто полувреме Злодеите повеждат чрез Фред Уелдън от дузпа. Усилията им да увеличат преднината си обаче се разбиват в упоритата защита на шефилдци. След като Гоуди се връща на полето, настъпва обратът. Така Остриетата отказват Вила от борбата. На 19.02, след две победи по 4:0 (над Ливърпул и Болтън с по два гола на шотландеца Нийл Логън), идва втората загуба у дома, от слабия Нотс Каунти, с единствен гол на Джон Мърфи. Тя е последвана от безличен равен с Евъртън. През март Шефилд Юнайтед има само две игри – гостувания в Съндърланд и Уест Бромич, в които пада с нетипичните два гола разлика. Мачът в Съндърланд се запомня с неадекватното представяне на Хауъл. В 11-та минута той се подхлъзва и бележи в своята врата при безобидно положение, а в 63-та не успява да попречи на шотландеца Джим Лесли да вкара третия гол за домакините, като топката отскача от неговия крак и дава на критиците повод да му запишат и този гол в пасив. Слуховете, че Хауъл е продал играта, разпространявани от ръководството на Шефилд Юнайтед, никога не се потвърждават. След загубата в Уест Бромич, когато Хауъл пак не е на висота, Никълсън го отстранява от първия отбор и после тихомълком го продава в Ливърпул. Истинската причина за отпращането му се крие в неговото неморално поведение извън игрището: многодетният Хауъл си имал любовница в град Ливърпул, а това за строгите методисти Никълсън и Сие е страшен грях... Както и да е, в резултат на провалите на Хауъл Юнайтед е почти застигнат от Съндърланд, но на 02.04 победата над него със съвсем типичния резултат 1:0 почти решава спора за титлата. Нийдъм този ден играе за Англия и не може както винаги да вдъхновява съотборниците си, но те се справят. Скъпоценният гол е вкарван през второто полувреме от полузащитника Уилям Джонсън. С удар в целта на завърналия се Нийдъм в следващия кръг е победен Болтън. Същия ден (8.04) Съндърланд играе в Бери и загубва двама защитници поради травми. Гол на шотландеца Били Барбър носи победата на домакините и званието шампион за Шефилд Юнайтед. С два точни изстрела на Бенет в последния мач на 11.04 Остриетата надиграват Уест Бромич. Шефилд Юнайтед завършва сезона само със 5 загуби, но едва с 27 гола актив у дома. Това е отрицателен рекорд за всички времена. Съндърланд е също толкова немощен в къщи.

В 16 от общо 30 мача за сезона Евъртън извежда на полето шотландските братя Джек и Лари Бел, първият е свръзка или крило (и национал), а вторият – център нападател. Те ритат и поотделно, като Джек вкарва 4 пъти в 22 срещи, а Лари – 12 в 23. След като разбира, че Джек е профсъюзен активист, ръководството на Евъртън разтрогва договора му след края на сезона.

Голмайстор е Уелдън от Астън Вила с 23 гола (тройки в първите два мача), следван от Фред Спайксли (Шефилд Уензди) със 17 и Стив Блумър (Дарби Каунти) с 15. Последният прави също два хет-трика – срещу Болтън и при домащната победа над Нотингам. Най-резултатен сред Остриетата е Бенет с 12. Нийдъм и Олмънд имат по 8, Кънингъм 7, шотландецът Мак Кей 5, Прийст и Логън по 4, Гауди, Морън и Джонсън по 2. Автоголът на Мартин Джон «Джек» Ърп от Уензди в шефилдското дерби на 27.12 зачерква гола на Спайксли за 1:1.
В опашката на таблицата цели 5 отбора завършват с по 24 т. Убедителното 5:0 над Дарби носи избавление на Престън, а гол на Джек Плант позволява на Бери да надиграе Блякбърн и така да го прати на баражи. Победата над Евъртън не помага на Сток и той също отива на бараж. Там се стига до скандал. Последната среща от баражите между Сток и Бърнли осигурява първодивизионен статут и на двата отбора при равен резултат. Мачът съответно се превръща във фарс: играчите просто търкалят топката и спокойно дочакват последния съдийски сигнал без опити да си вкарат гол. Това неспортсменско поведение обаче е всуе, защото през лятото на 1898 по предложение на Бърнли Първа дивизия е разширена до 18 отбора и всички участници в баражите са приети в нея. Така Блякбърн се спасява от изпадане, макар че неговият представител Джон Люис гласува ПРОТИВ разширяването на дивизията, тъй като смята, че влиянието на футбола върху живота на хората трябва да се ограничи...