Малка рибка в голямото море

Глосъп Норт Енд

Глосъп е най-малкият град в Англия с отбор в Лигата. Населението му в наши дни е към 18000 души, а по онова време – малко над 20000. Футболният клуб е основан 1886 като Глосъп Норт Енд. Професионален от 1894. Приет е в Лигата от трети опит през 1898, и то без гласуване – поради нейното разширяване и добрите връзки на тогавашния президент Самюъл Ууд, син на богат баща. Влиза в Първа дивизия на следната година и си сменя името на Глосъп. През 1915, година-две след като Ууд престава да финансира клуба, той завършва последен в Лигата и се налага да кандидатства за преизбиране. Футболът обаче не е приоритет по време на войната и гласуването се състоява чак през 1919. То оставя Глосъп извън Лигата. През 1991 клубът си връща старото име. Прякорът на Глосъп е Hillmen, т.е. Хълмари или Планинци. Дължи се на хълмистата местност в и около града. Екипът през този исторически за клуба сезон е: фланелки на черна и бяла половини, черни гащета и черни чорапи. Игрището е на Норт Роуд. През 1907 черното е заменено със синьо. Това е обичайният цвят на екипа през следващите 100 години и отгоре. От 1955 Глосъп играе на Съри Стрийт. Най-известният футболист в историята на клуба е Джон Гудол, представял Глосъп в края на кариерата си (1900-1903). Брат му Арчи пък се води играещ мениджър от 01.1904 до 10.1905.

В това първенство вземат участие 30 играчи, от които за титуляри условно могат да се смятат: 1 – Ричърд Уилямс, 2 – Хърбърт Ротуел, 3 – Джими «Пънч» Мак Юън, 4 – Джордж Колвил, 5 – Ф. Джон Лъптън, 6 – Тед Килиън, 7 – Артър Годърд, 8 – Уилям Галахър, 9 – Джеймс Конъхън, 10 – Джо Лъмсдън, 11 – Лоренцо Евънс. Друг център-халф е шотландецът Томъс Клифърд, изиграл 15 срещи. Той загива на фронта през 1917.

Започнал с 2:0 над Бърнли (Галахър и Лъмсдън), Глосъп скоро показва, че макар и да не е точно момче за биене, най-високото равнище е над възможностите му. От 34 срещи през сезона нападението на отбора не успява да отбележи в 15 (44 %). Във втория кръг Глосъп гостува на шампиона Астън Вила и получава 9 гола в своята мрежа. Най-убедителната си победа той постига в 4-я кръг над Нотингам – 3:0 – с двойка на Галахър и гол на Албърт Монкс. Пак през септември Глосъп отнася четворка от Уулвърхямптън. У дома Планинците играят стабилно и не допускат големи загуби, ала трудност за тях са гостуванията, в които успяват да съберат само 4 точки от равенства. През декември Глосъп става един от шестте отбора, успели да надделеят над Вила в първенството. Голмайстор е шотландецът Алекс Дейвидсън, който през март преминава в съседния Манчестър Сити и на 31.03 излиза на Норт Роуд с новия екип. Пред рекордните за Глосъп 10000 зрители у дома през сезона (т.е. почти половината от населението на града) Сити печели с 2:0, а Дейвидсън вкарва първия му гол. В последния мач за 1899 на 30.12 Планинците падат в Бърнли (хет-трик на Едгар Чадуик, почетен гол на Годърд) и си разменят местата с предишния опашкар Престън, който същия ден бие Нотингам. На 13.01 Глосъп отнася петица от Нотингам. След 27.02, когато с точни изстрели на Конахън, Годърд (2) и Лъмсдън е надвит Блякбърн, Глосъп престава да печели изобщо. Победата все пак не му позволява да задмине последната си за сезона жертва, която към момента също е закъсала здраво. На дъното на таблицата го заварва и последният кръг на 28.04, когато при 0:2 срещу Ливърпул в 90-та минута Колвил отбелязва прощалния гол за Глосъп на това равнище. В този мач десен защитник е 17-годишният Хърбърт Бърджис, бъдещ национал с Манчестър Сити и първенец на страната с Манчестър Юнайтед. Сезон 1899-1900 остава единственият за Глосъп в Първа дивизия, но такова постижение не е по силите на редица по-големи и по-стари клубове в Англия.

Авторът на първия гол в елита за Глосъп, шотландецът Галахър, е водещият стрелец със 7 точни удара. По 4 отчитат сънародникът му Конъхън, Лъмсдън и Годърд; Евънс завършва с 3, Дж. Мюир с 2 и седем души с по 1: Килиън, Ротуел, Монкс, Джон Карлин и шотландците Хънтър Маккош, Дейвидсън и Колвил. Никой не вкарва повече от два гола на мач, като Галахър прави това на два пъти, а Евънс, Мюир и Годърд – по веднъж. През 1903 Мак Юън печели купата на страната с отбора на Бери, а Годърд става първенец с Ливърпул през 1906.

След края на предишния сезон център-нападателят на Ливърпул Джордж Алън заминава за родната Шотландия на лятна почивка и за възстановяване на разклатеното си здраве. Обаче туберкулозата го поваля. Докато той бере душа, ръководството на клуба погрешно се надява Алън да се върне и да заиграе отново! Като резултат Ливърпул започва сезона без център и отчита нечуваните дотогава осем поредни загуби. В 4 от тях импровизираното му нападение не успява дори да вкара. Първата си победа той постига едва на 21.10 (4 дни след смъртта на Алън) над Нотс Каунти. Същия ден в Сток шотландецът на домакините Уилям Максуъл, често отличаван от пресата за спортсменската си игра, губи своето обичайно спокойствие след ред грубости от страна на Ейбрахъм Джоунс от Уест Бромич и се сбива с него. Двамата боксьори са изгонени, но тъй като Максуъл е успял да се разпише десетина минути преди размяната на любезности, Сток печели мача с 1:0. Шефилд Юнайтед започва неудържимо: 5 поредни победи и равен със Съндърланд. После с тройка на Уолтър Бенет е бит Манчестър Сити, а хет-трик на Били Биър подпомага успеха срещу Уулвърхямптън. На 28.10 с голове на Джордж Хедли и Биър отборът от Шефилд побеждава и Астън Вила. До 20.01 той не познава поражения в цели 22 мача. Дори след загубата от Бери в 23-я (двойка на Уили Ууд) Юнайтед остава начело чак до 17.02, когато Астън Вила го задминава с една точка, но два играни мача в повече. Към този ден Вила е огорчаван 5 пъти. Прекият сблъсък между двата съперника на 03.03 на препълнения Вила Парк не излъчва победител – 1:1. Гол на Бенет две минути преди почивката дава предимство на гостите, играещи без четирима травмирани титуляри, но през второто полувреме след яко меле в тяхното вратарско поле Уилям Гарати изравнява с глава. След седмица Шефилд Юнайтед пада за първи път у дома от Ливърпул, като изравнителен гол на Хедли две минути преди края на срещата е отменен поради засада. Оттук нататък Астън Вила умело удържа водачеството. Решаващи са петте априлски срещи на Юнайтед, от тях 4 като гост. Шефилдци громят Глосъп у дома и постигат равенства със скромните Блякбърн и Сток Сити. Същия месец Астън Вила има само три мача, от тях печели с Престън в къщи, завършва 1:1 на 14.04 с Нотингам и бие Уулвърхямптън навън на 16.04. Така отборът от град Бърмингам приключва програмата си с 4 точки пред Шефилд Юнайтед и по-добро голово съотношение. На Остриетата им остават две срещи. На 17.04 те гостуват на Уулвърхямптън за отложения от 17.12 мач. Чрез Биър (фамилията му се превежда като Пиво) и Хедли Юнайтед повежда с 2:0. През второто полувреме Робърт Коли намалява, но въпреки усилията си оттам нататък домакините не успяват да изравнят. Крайният резултат обаче означава, че за да запазят титлата, шефилдци трябва да победят борещия се да не изпадне Бърнли с 8 гола разлика. За отбор, който рядко вкарва повече от два пъти на мач, такова постижение явно изглежда невъзможно и играчите го чувствуват. Бърнли току-що е загубил прекия сблъсък с предпоследния, Престън (с гол на шотландеца Патрик «Пади» Мъри). Пред него няма други варианти, освен победи в оставащите му две срещи. Така на 23.04 Бърнли се оказва по-мотивираният от двата отбора: точен удар на шотландеца Джими Дейвидсън му носи победата над Шефилд Юнайтед и дава титлата на Астън Вила. Двете точки обаче не стигат за спасението. В последния си мач на 28.04 Бърнли е разгромен от Нотингам с 4:0. Два дни по-късно Престън печели своята последна среща с Блякбърн и с точка повече праща Бърнли във Втора дивизия. За опит да подкупи играчите на Нотингам вратарят на Бърнли и бивш национал Джек Хилмън (т.е. Планинеца) е наказан да не играе една година от Футболната Асоциация.

Водещ реализатор е Гарати от Астън Вила с 27 гола. Четири от тях той вкарва тъкмо на Глосъп, а по 3 от него отнасят Съндърланд и Нотс Каунти за 2:6. Следват Стив Блумър от Дарби с 19 и Джек Калви от Нотингам с 16 (хет-трик срещу Евъртън).

На 14.04 Съндърланд надделява над Манчестър Сити с 3:1. В тази среща шотландецът на домакините Матю Фъргюсън изпуска дузпа, и то от третия си опит. Първите два изстрела на Фъргюсън са успешни, но съдията нарежда пребивания, защото защитници на Манчестър Сити били навлезли в полето преди шута! Гола за гостите минута по-късно вкарва техният вратар Чарли Уилямс направо от вратарски удар. За това му помага и силният вятър, както и непохватността на иначе сигурния Нед Дойг пред голлинията на домакините. Уилямс става първият вратар в историята с гол на най-високо равнище.