1900-01

Първа от многото

Ливърпул

Ливърпул е създаден през 1892 от Джон Хоулдинг, собственик на стадион Анфилд и бивш президент на Евъртън, след развода между него и предишния му клуб. Хоулдинг иска да кръсти новия клуб «Евъртън Атлетик», но предложението му е отхвърлено от Футболната Асоциация и така се стига до името Ливърпул. От играчите на Евъртън само трима остават с Хоулдинг. Първият секретар на клуба ирландецът Джон Маккена довежда от Шотландия още 13, от тях осмина са с фамилии на «Мак», за което новият клуб е наречен «отборът на Маковците». Новият клуб се записва в Ланкашърската лига и я спечелва. През 1893 той е приет във Футболната лига и веднага става шампион на Втора дивизия. След сполучлив бараж през 1894 Ливърпул е вече един от 16-те избраници на Първа дивизия. Дебютът му там на 1.09.1894 като гост на Блякбърн завършва 1:1. Гола за Ливърпул вкарва бъдещият национал Томъс Хенри «Хари» Бредшоу. До първия хет-трик сред най-добрите се стига на 23.12.1899, когато при победата над Глосъп с 5:2 се проявява Чарли Сатъртуейт. Екипът отначало е: фланелки на сини и бели половини и тъмносини гащета. След като през 1896 се минава на червени фланелки, бели гащета и червени чорапи, логичният прякор става Червените.

Мениджърът Том Уотсън, привлечен през 1896, е главният виновник за пробива на Ливърпул в шампионския клуб, наброяващ към началото на века едва петима члена. Работата на Уотсън в клуба приключва със смъртта му през 1915. Този сезон той използува 18 играчи: 1 – Бил Пъркинс, 2 – Джон Томъс «Джек» Робъртсън или Джон Глоувър, 3 – Били Дънлоп, 4 – Чарли Уилсън, Морис Пари или Раби Хауъл, 5 – Алекс Рейзбек (капитан) или Томъс Джон «Джек» Хънтър, 6 – Били Голди, 7 – Джон Томъс «Джек» Кокс или Джек Дейвис, 8 – Джон «Джони» Уокър, 9 – Сам Рейбоулд, 10 – Чарли Сатъртуейт, Джон «Сейлър» Хънтър или Анди Мак Гигън, 11 – Томъс «Томи» Робъртсън. Шотландското присъствие в Ливърпул е все така силно: двамата Робъртсън, Дънлоп, Райзбек, Голди, Уокър, Мак Гигън и двамата Хънтър са родени на север от река Туид – границата между Англия и Шотландия, като Дънлоп, Уокър, Сейлър Хънтър и Томи Робъртсън обличат тъмносинята фланелка, а Рейзбек дори става капитан. От март 1901 Пари е национал на Уелс. Хауъл, купен за 200 паунда от Шефилд Юнайтед през 1898, изиграва втория си и последен мач за Англия през 1899. Местният кадър Кокс е извикан да представя Англия през март 1901 и още два пъти през следващите години. Рейбоулд е взет от съседния клуб Ню Брайтън Тауър за 250 паунда в началото на 01.1900, за да замести починалия Джордж Алън. Той се оказва истинска находка и напълно оправдава всяко пени.

Най-пъргаво потегля шампионът Астън Вила, подредил победи в първите си 4 срещи, без да допусне гол. Тогава обаче на Вила Парк пристига Евъртън и вкарва два, стигащи му за крайния успех: чрез капитана си, национала Джими Сетъл, и шотландеца Джек Тейлър. Ливърпул тръгва с три победи, като последната от тях, 5:0 с Уест Бромич, остава най-убедителната им за сезона. Разписват се Голди, Уокър, Рейбоулд (2) и Томи Робъртсън. Четвъртият мач на червените е местното дерби в Евъртън. То се играе пред повече от 45000 зрители и завършва 1:1. За домакините открива шотландецът Алекс Мак Донълд, а Рейбоулд изравнява веднага след почивката. В петата си среща Ливърпул е надвит на свое поле от Съндърланд с гол на бъдещия национал Уилям «Били» Хог в 89-та минута. Това фамилно име звучи като «шопар», но за да се различава, се пише с двойно «г». Следват две победи, като при втората, над Болтън, авторът на победния гол Сатъртуейт се сблъсква с вратаря на гостите Джон Сътклиф при отбелязването и е изнесен от полето. След този кръг (13.10) водят Бери, Ливърпул, Нотингам, Нюкасъл и Астън Вила с 11 т., като бърмингамци са изиграли 9 мача, Бери и Нотингам по 8, а другите – по 7. Нюкасъл единствен е все още непобеден. В следващия кръг на 20.10 той обаче е надигран от Болтън. Ливърпул гостува на Нотс Каунти. Възстановеният от травмата Сатъртуейт е на линия, но като останалите си съотборници нищо не може да съгради и отличните домакини нанасят на Червените най-тежката им загуба – 3:0. От този ден и до началото на март в класирането начело е все Нотингам, воден от великолепния си капитан, национала Франк Формън, и по-големия му брат Фред. На 8.12 Ливърпул побеждава в оспорван мач Манчестър Сити (4:3). Гостите на три пъти трябва да догонват, но накрая печелят с далечен удар на Мак Гигън.

В средата на февруари след загуба от Болтън Ливърпул е на 8-мо място с 9 точки по-малко от Нотингам. На 23.02 с единствен гол на Кокс той побеждава като гост Съндърланд и подема пристъп към върха без повече поражения. На 02.03 Нотингам е разбит от Евъртън на Гудисън Парк с 4:1 и отстъпва водачеството на Съндърланд. На 8.04 с гол на Рейбоулд в 76-та минута е победен вторият в класирането, Нотс Каунти. Така Ливърпул се издига на 4-то място, на 5 т. зад Съндърланд, но с три мача в запас. Срещата Нюкасъл – Съндърланд трябва да се играе на 1.04, но е отложена поради претъпкване на стадиона – около 45000 зрители предизвикват безредици и няколко запалянковци пострадват. Тя е изиграна чак на 24.04 и гостите печелят с 2:0, по един гол вкарват съименниците Били и Робърт «Боби» Хог. Това носи на Съндърланд преднина от 2 точки на върха. Дотогава вече са се случили главните събития, предопределили инфарктната развръзка на сезона – на 13.05 и двамата водачи губят срещите си: Съндърланд като гост на средняка Шефилд Уензди, а Нотс Каунти у дома срещу борещия се за оцеляване Сток. За Нотс Каунти това е последен мач и той пропилява шанса си да стане шампион. На 27.04 Ливърпул надвива още един челник, Нотингам, с 2:0 (отличават се Кокс и Голди) и застига Съндърланд по точки. В последната среща срещу вече изпадналия Уест Бромич му е достатъчен равен, за да грабне титлата. Раздразнени от предположенията на пресата, че ще се предадат без бой, играчите на Бромич се хвърлят в атаки от първия съдийски сигнал. С гол на Уокър в 20-та минута обаче Ливърпул взема мача, а с него и званието шампион. Начинът, по който Червените печелят първенството, е впечатляващ. В последните си 12 срещи те набират 21 точки, допускайки само 4 гола в своята врата. Това е първата от титлите на Ливърпул през ХХ в. Клубът постига най-много шампионатни успехи в Англия през този век – цели 18 пъти. Всичките са в Първа дивизия. Рекордът на Ливърпул е надминат през 2011 във Висшата лига от Манчестър Юнайтед. А Том Уотсън става първият мениджър в историята, печелил първенството с два различни клуба. Той събира общо пет шампионатни победи – три със Съндърланд и две с Ливърпул.

Дивизията се прощава и с друг от своите учредители. Вторият изпадащ е Престън, загубил последния си мач у дома срещу Уест Бромич. На 13.10 в Уулвърхямптън нападението на Лилийнобелите е както обикновено неубедително, но шотландецът на домакините Джордж Флеминг с два автогола носи на гостите точка. Две седмици по-късно на Анфилд Рейзбек с глава отклонява топката в своята врата още в първата минута на срещата – трети автогол в полза на Престън. Ливърпул обаче е по-напорист и обръща мача до 3:2. На Уест Бромич не му помага нито закупуването на ветерана Фред Уелдън от Астън Вила, нито преселването (за пети път от основаването на клуба) на новия стадион Хоторнс. При откриването на Хоторнс на 3.09.1900 срещу Дарби за домакините се разписва Чарлз «Чипи» Симънз, с което резултатът е изравнен след точен удар на Стив Блумър. Последният вкарва общо 23 пъти и отново е водач на голмайсторите. Със своите 17 гола Рейбоулд разделя второто място с шотландеца Джок Педи (Нюкасъл), а Джек Морис (Нотс Каунти) и още един шотландец, Уилям «Били» Максуъл (Сток) с по 16 плътно ги следват. От играчите на първенеца Кокс завършва сезона с 10 гола, Робъртсън с 9, Уокър с 6, Сатъртуейт и Мак Гигън с по 5, Хънтър с 3, Голди с 2, а Райзбек и Уилсън – с по 1.

Единственият голям хет-трик през дадения шампионат е постигнат на 01.12. Тогава при разгрома на Манчестър Сити със 7:1 четири пъти се отличава център-нападателят на Астън Вила Джордж Джонсън. Отборът му обаче напълно проваля сезона, завършвайки го с пет загуби и две ремита, в които отбелязва само веднъж, на незавидното 15-то място...

Този сезон е последен, в който футболистите могат да получават неограничени заплати и премии. За играчите на първенеца Ливърпул например седмичната заплата е 7 паунда, като с премиите може да стигне до 10, но това важи само за активния сезон.

II дивизия