Скитници из дивизиите

Болтън Уондърърс

Клубът Болтън Уондърърс е основан през 1874 като Крайст Чърч ФК. Сегашното си име (в превод Скитници) носи от 1877. Радва се на прякора The Trotters, значещ приблизително същото, но имащ и значение на коне-бегачи. От 1880 Болтън е скрито професионален клуб. Скрито, защото професионализмът е официално разрешен пет години по-късно. До 1888 носи екипи с най-чудновати съчетания, включително бял на червени петна, а тогава се спира на бели фланелки с тъмносини гащета и чорапи; сегашният вариант е с бели чорапи. Клубът няма успехи в първенството, най-доброто му класиране на 3 пъти е трето място. Затова пък възприема навика на всеки няколко години да сменя дивизията. Първото му изпадане се случва през 1899, второто – през 1903, третото – през 1908 и т.н. През 70-те – 80-те години и по-късно скита и из по-долните дивизии. До 1895 играе на Пайкс Лейн, а после – на Бърндън Парк. Дясното крило на Болтън Джеймс Кениън «Кени» Дейвънпорт е първият футболист в света, отбелязал гол в шампионатен мач. Това става на 8.09.1888 срещу Дарби Каунти. В срещата с Акрингтън на 22.12.1888 Дейвид Уеър, играещ като център-нападател, постига и първия хет-трик за Болтън за крайното 4:1. И Дейвърпорт, и Уеър изиграват по два мача за Англия. Най-много срещи за Болтън в първенствата има националният вратар Едуърд «Еди» Хопкинсън – 519 от 1952 до 1970. Водещ реализатор на Скитниците в историята е друг национал, Натаниъл «Нат» Лофтхаус, с 255 гола в Лигата от 452 мача.

През сезона Болтън се води от мениджъра Джон Съмървил. Този шотландец пристига в клуба през 1890, а от 1898 до 1900 е играещ мениджър. Съмървил разполага с 26 души. От тях титуляри са: 1 – Джон Сътклиф, 2 – Уолтър Браун, 3 – Чарли Остик, 4 – Арчи Фрийбърн, 5 – Били Банистър, 6 – Боб Тейлър, 7 – Лари Бел, 8 – Джон Пикън, 9 – Джеймс Мак Кий, 10 – Том Барлоу, 11 – Уилям Трейси или Хенри Уилямс. Последният, дебютирал в срещата с Ливърпул на 26.10, вкарва два гола срещу Нюкасъл след седмица. Тогава обаче се оказва, че клубът не го бил регистрирал в Лигата. За този си пропуск Болтън Уондърърс е глобен от Футболната Лига 1 гини (малко повече от 1 паунд). Капитанът Сътклиф идва в Болтън през 1889 от отбор по ръгби. Той е първият играч на Болтън, изгонен от игра на Бърндън Парк. Това се случва на 18.01. Съдията признава гол на Хари Дейвис от Уензди, при който според Сътклиф топката не била минала голлинията, и вратарят се разпсува. Съдията гони Сътклиф, а Болтън печели с 3:1. Сътклиф играе за Англия в два спорта: веднъж за отбора ѝ по ръгби (1889), а от 1893 нататък пет пъти пази за футболния. През 1889 той е арестуван за първи път (от общо 3) през живота си за «груб език» и заплахи към полицай. Изглежда, ръководството на Футболната Асоциация, което определя състава на националния отбор, не е знаело за това морално падение на Сътклиф, защото му позволява да представя страната. След края на този сезон речовитият вратар напуска клуба на 34 години. През март своя втори и последен мач за Англия изиграва Банистър.

По традиция, Уондърърс се представят силно у дома и слабо навън. Сезонът започва с 0:2 като гост на Бърмингам (Смол Хийт). Следва домакинска победа над Дарби с 2:1, като за Болтън се отличават Бел и Пикън. Шотландският национал Мак Кий оформя единствения хет-трик за Болтън през сезона на 04.01, срещу Бърмингам за 4:0. Отборът постига същия резултат още два пъти – срещу Гримзби на 5.10 (по два гола на Бел и Пикън) и срещу Блякбърн през април (Барлоу два, Мак Кий и Пикън). Най-болезнените загуби са също с по 4 гола разлика. На 21.09 Шефилд Уензди постига победа с 5:1, за гостите бележи Бел, а пък Браун си вкарва автогол. На 12.04 отчаяно нуждаещият се от точки и голове Сток помита Скитниците с 4:0. Единствената си домакинска загуба, от Евъртън, Болтън записва чак в своя предпоследен мач. В него с автогол се отличава десният защитник Джон Фредерик «Фред» Холидей, дошъл през лятотто от Евъртън. Като цяло Болтън е на обичайното си средно равнище, не се забърква в сензации и завършва 12-ти. Голмайстор на отбора с 10 гола става Барлоу, следван от трима шотландци: Бел с 9, Пикън и Мак Кий с по 8. Уилямс отчита 6 точни изстрела.

Този сезон се отличава с особено равностойно представяне на всички отбори. Разликата в крайното класиране между третия и шестнадесетия е само шест точки. Победите у дома рязко преобладават и няма отбор с положителна равносметка навън. Първенец става Съндърланд, който успява да спечели 7 гостувания. Силите са изравнени и никой не може да се отскубне. Съндърланд застава начело на Нова година, когато надвива Дарби с гол на Ричърд «Дики» Джексън. Същия ден дотогавашният временен водач Астън Вила е отнесен от Шефилд Юнайтед с 6:0, а вторият, Евъртън, не играе. Най-убедителния си резултат Съндърланд постига в 8-я кръг срещу Нотингам – 4:0; три от головете вкарва националът на Шотландия Джими Милър. Същият постига и друг хет-трик на 16.04 при домакинската победа над Бери, която решава спора за титлата. Макар и на два пъти да бие Съндърланд, отборът на Евъртън остава втори.

Голмайстор за този шампионат, доминиран от здрави защити, става националът Джеймс «Джими» Сетъл (Евъртън) със скромните 18 точни удара. Следва го шотландецът Джаспър Маклъки (Астън Вила) със 17, от които първият му е зачетен през септември още като играч на Бери. Джон «Джек» Дюхърст вкарва 16 пъти за Блякбърн Роувърс. Същия брой голове имат Сам Рейбоулд (Ливърпул) и шотландецът Били Гилеспи (Манчестър Сити). Последният се отличава на 12.04 с четворката за своя отбор във вратата на Блякбърн за единствената му победа като гост. През сезона само Уулвърхямптън и Манчестър Сити са по-слаби на чужд терен от Болтън... На 26.10 друг шотландец, националът Ронълд Ор, постига каре за Нюкасъл в мрежата на Нотс Каунти. То е съчетано с тройка на сънародника му Джок Педи. Мачът завършва при 8:0 и става най-изразителната победа за сезона. Още един нападател, роден на север от р. Туид, Анди Мак Гигън, вкарва 5 пъти за Ливърпул срещу Сток на 4.01. Крайният резултат 7:0 не е никак учудващ, понеже играчите на Сток се били натровили с риба и един през друг трябва да напускат полето, за да повръщат. В един момент на терена са само седем замаяни футболиста на гостите, като защитникът Сам Мередит е вратар на мястото на своя колега от уелския национален отбор Лий Рууз.

Срещата с Роувърс е една от последните четири на Манчестър Сити, в които Гилеспи бележи, но героизмът му е напразен, защото отборът е яко закъсал към момента на неговия подвиг. Гражданите започват кампанията с 5 загуби и не успяват да наваксат това плачевно начало. Не смогнал да надделее над Нотс Каунти в последната си игра, за втора дивизия потегля и Бърмингам. До този ден (26.04) шампионът от предишния сезон Ливърпул и новакът Гримзби са си осигурили спасение чрез 2:2 на Анфилд, а Сток също с 2:2 срещу Манчестър Сити седмица по-рано чака вести от мача на Ковънтри Роуд в Бърмингам. Едничък гол във вратата на Нотс Каунти би стигнал на Смол Хийт (Бърмингам) да задмине Сток, но той така и не идва. Спасението на Сток е осигурено чрез преместването на дребния полузащитник Том Холфърд в центъра на нападението за последните 4 мача. Дотогава титулярният център-нападател Уолтър Мартин «Март» Уоткинс (завършил сезона с 15 гола) е улучил противниковите мрежи само 2 пъти в 11 срещи след Нова година и затова е пратен на крилото. Холфърд бележи 3 гола в тези решаващи срещи, един от тях – срещу Болтън. След края на сезона и Холфърд, и Уоткинс стават национали: Холфърд на Англия (веднъж), а Уоткинс – на Уелс (10 пъти).

През сезона фланелките на Блякбърн обличат братя Блякбърн – лявото крило Фред (който е и национал) и защитникът Артър. За Евъртън играят братя Шарп: бъдещият национал Джек (дясно крило) и левият защитник Бъртрам. Братя Формън продължават да представят Нотингам, а играчите на Дарби Арнълд и Бен Уорън по изключение не са братя. Двамата уелсци на Манчестър Сити с фамилно име Джоунс, Дейвид и Ричърд, също не са братя. Бившият национал Дейвид (Дай), десет години играл за Болтън, след порязване развива тетанус и умира през август.

Наказателното поле приема съвременния си вид.

Въведен е таван на заплатата – 4 паунда на седмица, а допълнителните премии са забранени. Скромната сума от 208 паунда годишно все пак е два пъти по-голяма от заплатата на опитен работник от промишлеността и почти четири пъти – от тази на един ратай.