1906-07

Долитат червеношийките

Бристъл Сити

Основан 1894 като Бристъл Саут Енд и играе на Сейнт Джон’с Лейн. Професионален от 1897, когато си сменя името на сегашното. През 1900 се обединява с друг професионален клуб, Бедминстър, който е основан 1887 като Саутвил и играе на Ащън Гейт. Отначало използува и двете игрища, от 1903 само Ащън. Екипи: червени фланелки, бели гащета и червени чорапи. Прякор: Червеношийките (The Robins). През 1901 е приет в Лигата на мястото на Уолсол. През 1905 за мениджър е назначен Хари Тикит, бивш национал на Англия, шампион и носител на купата с Шефилд Юнайтед. Той привлича някогашния си съотборник крилото Уолтър Бенет, ветерана нападател Уили (Били) Максуъл и централния халф Бил Уедлок, който бил напуснал Бристъл Сити през 1901. На следната пролет Тикит прави отбора шампион на Втора дивизия само с две загуби. През дебютния си сезон в елита той разчита на 18 души: 1 – Уилям Демъри и Хари Клей, 2 – Арчи Анън, 3 – Джо Котъл и Том Гейл, 4 – Артър Спиър и Рубън Мар, 5 – Уилям «Бил» Уедлок, 6 – Патрик «Пат» Ханлин, 7 – Уолтър Бенет, Фред Стейнифорд и Джордж Смит, 8 – Уили Максуъл, 9 – Сами Гилигън, 10 – Анди Бъртън и Фред Конъли, 11 – Франк Хилтън и Фреди Фентън. Измежду тях заслужава да се спомене Уедлок по прякор Дебеланкото, с 26 мача за Англия от 02.1907 нататък. Бенет на два пъти облича фланелката на Англия като играч на Шефилд Юнайтед. През октомври след осем мача той се отказва от спорта. Котъл играе веднъж за Англия срещу Ирландия през 1909. Максуъл представя Шотландия в един мач още през миналото столетие, когато е главният реализатор на Сток Сити. Освен него, шотландци са още Анън, Ханлин, Бъртън и Гилигън. Последният има двама по-големи братя, Санди и Били, които играят за Болтън в края на миналия век.

В първия кръг на 1.09 в домакинския мач срещу Арсенал поради непоносима жега един след друг слънчасват седмина играчи на Манчестър Сити – Ървайн Торнли, Джими Конлин, Джордж Дорсет, Томи Келсо, Алекс Стийл, Джим Бъкън и Джон Кристи. След почивката при резултат 0:2 Конлин с глава, увита в мокра кърпа, прави опит да се върне, но напразно. Дорсет се възстановява и вкарва почетен гол, Келсо също се завръща и в един момент е едиственият здрав защитник на домакините на полето. Боб Грийв се лута като сомнамбул, но все пак посреща последния сигнал на крака. Оцелелите шестима падат с 1:4. Същия ден Бристъл Сити пред 20000 зрители приема другия новак Манчестър Юнайтед и само след 3 минути игра повежда с гол на Бенет от дузпа. Гостите обаче вкарват два пъти още преди почивката и надделяват с 2:1. Два дни по-късно отборът на Тикит печели първата си точка като гост на Бърмингам (2:2 с гол на Гилигън и автогол на Джон Глоувър), а на 8.09 Бенет, Гилигън и Максуъл носят и първата победа на полето на Сток. Четвъртият кръг дава на щастливите запалянковци и първата домакинска победа: с точни удари на Хилтън, Бъртън и Максуъл е надвит Блякбърн. В началото на ноември води Евъртън с 18 т., а Бристъл с 11 т. е на 10 място. На 24.11 с победен гол на Бъртън през второто полувреме е надигран Нюкасъл, като Бристъл Сити става 8-ми. На 8.12 на Ащън Гейт пристига шампионът Ливърпул. До почивката гостите водят с гол на Боби Робинсън, наричан Уайти, т.е. Белчо, но скоро той напуска със сътресение и през второто полувреме Червеношийките обръщат резултата с двойка на Бъртън и един на Гилигън. С тази среща Бристъл Сити започва серия от 13 мача без поражение. Тя остава най-дългата за всички участници в това първенство. Краят ѝ идва на 16.03 с гола на Джим Текъри в Мидълзбро.

На 9.02 Бристъл (на пето място) бие доскорошния водач в класирането Евъртън с голове на Максуъл и Гилигън. Същия ден след 5:0 срещу Манчестър Юнайтед Нюкасъл дръпва с 3 т. и мач в запас на първо място. Но докато той гази всички на свой терен, изявите му като гост не са толкова убедителни. Така например на 23.03 непостоянният Ливърпул го отнася с 4:1, като до почивката му вкарва 4 пъти и напълно го надиграва. Повярвалият в силите си Бристъл пък започва пристъп към върха. На 29.03 с точни изстрели на Максуъл и Бъртън той печели като гост на Болтън и излиза на трето място с 40 т., колкото има и Евъртън. Нюкасъл, изиграл два мача повече, е на шест точки пред тях. На следващия ден Бристъл Сити гостува на водача в най-важната си среща за сезона и губи с 3:0. Следват поражения у дома от Болтън и Астън Вила и Бристъл се прощава с мечтите си за титлата. На 13.04 почти безнадеждният Дарби посича Евъртън с 5:2 и решава борбата за първото място в полза на Нюкасъл. Същия ден на Сейнт Джеймс’ Парк местната публика дружно освирква своите любимци, които са жалко подобие на самите себе си срещу Шефилд Юнайтед. Нулевият равен разваля безгрешната статистика на Нюкасъл у дома. С победи в последните си четири срещи Бристъл Сити завършва втори. Отборът на Тикит е най-добрият гост в първенството. Той постига 8 победи навън и губи само 6 пъти. Също 8 успеха като гост отчита Болтън – направо смайващо за този традиционно домакински отбор. Евъртън, който по едно време се стреми към дубъл, остава трети след 3 загуби и 1 равенство в последните си пет мача. Този слаб финиш е повлиян от участието му в турнира за Купата. Евъртън не успява да спечели и нея. Голмайстор на Първа дивизия става неговият шотландски национал Александър «Санди» Йънг с 28 гола, от които 4 при разгрома с 9:1 на Манчестър Сити на 3.09, два дни след мача със слънчасалите (това е най-убедителната победа на Евъртън в Лигата за всички времена). Следват го националът на Съндърланд Артър Бриджет с 25 и бившият национал от Шефилд Юнайтед Артър Браун с 22. Том Кей от Бери се отличава 4 пъти на 20.04 срещу Съндърланд. Стив Блумър (Мидълзбро) също вкарва четири в един мач – на Арсенал – и също за крайното 5:3. От нападателите на Бристъл Сити триото Максуъл, Гилигън и Бъртън завършва съответно със 17, 15 и 13 гола. Хилтън бележи 4 пъти, Ханлин и Стейнифорд по 3, а Бенет, Конъли, Мар и Уедлок – по 2.

Любопитен е случаят с Бени Грийн, свръзка на Бърмингам, който на 29.12 в мач с Престън бележи първия гол за отбора си на новия му стадион Сейнт Андрю᾽с. За това постижение той е награден от клуба с... пиано. Според слуховете Грийн бил намерил купувач за пианото още преди срещата!

Изпадат Сток и Дарби. Билетът на последния за втора дивизия е подпечатан от Бристъл Сити с победата като гост с 3:1 на 20.04. Головете са на Гилигън, Ханлин и Максуъл. Сток не успява да отбележи в началните си 4 срещи, а своята първа победа постига чак в 9-я кръг – над Дарби. Отчайващо зле се представя шампионът Ливърпул. През септември-октомври той губи 5 поредни игри с по 1:2, а завършва на 15-то място само с 6 т. повече от Дарби. Подобен е и пътят на вицешампиона Престън, набрал 2 т. отгоре за крайното 14-то място.

Постижението от сезон 1906-07 остава най-високото в историята на Бристъл Сити. Нито този, нито следващите два шампионата обаче не носят хет-трикове от неговите нападатели. Едва на 18.09.1909 Джон «Джек» Кауъл вкарва три пъти на Мидълзбро за крайния резултат 4:1. На 24.04.1909 Бристъл Сити играе единствения си финал за Купата и губи с 0:1. През 10.1910 Тикит напуска, а в края на сезон 1910-11 осиротелият му отбор изпада.

През 50-те години изгрява звездата на Бристъл Сити за всички времена, Джон Атийо. Той отбелязва 314 гола за 15 сезона в клуба, където минава цялата му професионална кариера. До 2013 Атийо е и рекордьор по срещи за Бристъл Сити, 645, но тогава го задминава Луис Кери с една повече. Атийо става национал и в 6 мача за Англия отбелязва 5 гола. Всички тези негови постижения са от времето, когато Бристъл Сити е във Втора дивизия.

По-новата история на клуба помни само още едно участие на най-високо равнище – между 1976 и 1980. Следва главоломно свличане в Четвърта дивизия в последователни сезони (дотогава без аналог в Англия) и фалит. Нов клуб със същото име е образуван през 1982. Той наследява и същия прякор.

II дивизия