1907-08

Нещастието на съседа е мое щастие

Манчестър Юнайтед

Клубът е основан през 1878 от железничари като Нютън Хийт ЛЙР (Ланкашър и Йоркшър Рейлуей). Думата Хийт (Heath) означава пустош, а railway – железница. Първите фланелки са с цветовете на железничарската униформа – зелено и жълто, гащетата са бели, после сини. През 1887 фланелките стават на червени и бели половини, а гащетата и чорапите са сини. С такъв екип Нютън Хийт (вече без ЛЙР) е приет в Първа дивизия (1892). Ръкавите са или с обратните цветове на съседните си половини, или просто червени. Следват още няколко опита за самоидентификация, докато през 1902 заедно със смяната на името на Манчестър Юнайтед е възприет екип с червени фланелки, бели гащета и черни чорапи. Експериментите с външния вид не свършват дотук, но днес разлика с екипа от онези години няма. Играе първо на Норт Роуд (Монсол Роуд), после на Банк Стрийт, а от 1910 – на Олд Трафърд. Първият гол за Нютън Хийт в елита е отбелязан от шотландеца Робърт «Боб» Донълдсън на 3.09.1892 в дебютния мач на отбора си като гост на Блякбърн, завършил 3:4. Същият играч постига и първата тройка за Нютън Хийт в Първа дивизия, на 15.10 с.г. срещу Уулвърхямптън, а срещата носи победа с 10:1.

Началото на века е трудно време за клуба и той едвам отървава фалит през 1902. Четири години по-късно се изкачва в Първа дивизия. Големия си удар Манчестър Юнайтед нанася през октомври 1906, когато грабва четирима от наказаните играчи на съседа Манчестър Сити – Мередит, Търнбул, Банистър и Бърджис. Сити е принуден да насрочи разпродажба на състава си, та да може да плати наложените глоби и да купи нови играчи. Докато важните чичковци от клубовете на Лигата все още осмислят неочакваната възможност за усилване, мениджърът на Юнайтед Ърнест Мангнол действува. Той се разбира с ръководството на Сити за пакетна сделка преди самия търг. Звездата Мередит е купен отделно за 500 паунда – смешна сума за такъв талант. Поради наказанието от ФА новите попълнения не могат да играят до 1.01.1907, но още първият мач с тяхно участие на този ден носи на Манчестър Юнайтед победа над Астън Вила с 1:0, гол на Санди Търнбул след центриране на Мередит. Заемащ 15-то място към този момент, Юнайтед завършва сезон 1906-07 осми.

През следващия, 1907-08, от 26-та играчи, картотекирани в Манчестър Юнайтед, най-често на полето излизат: 1 – Хари Могър, 2 – Дик Холдън, 3 – Хърбърт Бърджис, 4 – Дик Дъкуърт, 5 – Чарли Робъртс, 6 – Алекс Бел, 7 – Били Мередит, 8 – Джими Банистър, 9 – Джими Търнбул, 10 – Санди Търнбул, 11 – Джордж Уол. Шотландецът Джими Търнбул идва през лятото от лондонския Лейтън. Той няма връзка със Санди. През март от Саутенд за 350 паунда е закупен и нападателят Харълд Халс. Той дебютира с гол срещу Шефилд Уензди на 28.03 за крайния резултат 4:1, замествайки Джими Търнбул. През 1909 Халс изиграва една приятелска среща за Англия. Той става първият играч в историята с три финала за Купата в съставите на три различни клуба: 1909 Манчестър Юнайтед, 1913 Астън Вила и 1915 Челси. Бърджис е бивш национал като играч на Сити, а след като напуска Юнайтед, играе и на континента. Бел в бъдеще ще облече веднъж фланелката на Шотландия. Мередит, прочут с вечната клечка за зъби, която гризе по време на мачове, е дългогодишен национал и даже капитан на Уелс. Уол започва международната си кариера през март и записва седем мача за Англия. Капитанът и безспорен лидер на отбора Робъртс е първият национал на Англия от Юнайтед, повикан още докато отборът играе във Втора дивизия.

Сезонът започва по небивал сценарий. Първо на чужд терен е отнесен един от водещите отбори на страната, Астън Вила (4:1, голове на Уол, Мередит два и Банистър). После идва ред на Ливърпул (4:0 с тройка на Санди Търнбул и един на Уол). Още убедителни победи са спечелени над Челси (4:1, Мередит два, Санди Търнбул и Банистър), Нотингам (4:0, вкарват Банистър, Уол и Джими Търнбул и един автогол), шампиона Нюкасъл (6:1, голове на Мередит, двамата Търнбул, Уол два и Робъртс) и Блякбърн (5:1 с три на Санди и два на Джими Търнбул). След 14 игри Манчестър Юнайтед има 13 победи и една загуба, с 1:2 срещу Мидълзбро в четвъртия кръг. Поредицата свършва на 23.11 с победа над Арсенал с 4:2, като всички голове са дело на Санди Търнбул. Следва поражение от Уензди, който тогава заема второто място на 4 т. след Манчестър Юнайтед. В тази среща за първи път развилнелите се нападатели на Манчестър Юнайтед не успяват да отбележат. Оттук насетне головото изобилие секва. По четири пъти са вкарани още само в два мача. Единият от тях е реваншът над Уензди в края на март (бележат Халс, Уол два и Санди Търнбул). Без да се притеснява, отборът на Мангнол продължава да трупа точки с впечатляваща игра. Първата домакинска загуба идва едва на 29.02 с 1:2 срещу слабака Блякбърн, за когото това пък е първата победа като гост. Предимството на Манчестър Юнайтед пред Нюкасъл се колебае от 5 до 8 точки, шампионът при това е изиграл повече срещи. Дори отделни провали като загубата с 4:7 от Ливърпул на 25.03 (тройка на шотландеца Бил Макфърсън) не могат да спрат Манчестър Юнайтед. На финала отборът на Мангнол изпреварва с цели 9 точки и Астън Вила, и възродения Манчестър Сити. Вила се отприщва в самия край на кампанията, постигайки 6 победи от 7 мача. Сити пък завършва с три нулеви равенства, при първото от които срещу съседите от Юнайтед на 18.04 са разочаровани 40000 зрители на Хайд Парк.

Нюкасъл все още е способен да побеждава на едро, като например Ливърпул с 5:1 навън и Бърмингам с 8:0 у дома (три гола на национала Джок Ръдърфорд), но пък и често допуска провали. Най-значителният от тях е на 12.10, когато на Сейнт Джеймс Парк е отнесен от Манчестър Юнайтед. Същият стадион става свидетел и на тежка загуба от Астън Вила с 2:5. Краят на сезона заварва Нюкасъл на четвърто място.

На дъното борбата за оцеляване е спечелена от Нотс Каунти. Шансовете му изглеждат незначителни в края на март, но с упоритост и голяма доза късмет той се справя. Първо е победен местният враг Нотингам, а след семица на 11.04 Каунти бие като гост Манчестър Юнайтед, който вече си е осигурил титлата, с гол на Джордж Дод в 88-та минута. Следват загуби от преки съперници, Блякбърн и Евъртън, и Свраките от Йоркшър се свличат на самото дъно. Но в предпоследната си среща с гол на Джими Кентръл, привлечен през март от Астън Вила, Каунти побеждава навън друг пряк съперник – Болтън. Следва победа пак на чужд терен над Челси, който дотогава си е опекъл погачата, и спасение. В този мач Кентръл успява да спечели един много съмнителен 11-метров, реализиран от Дод. Срещата с Нотс Каунти е последната за Болтън и така дузпата на Дод срещу Челси се оказва фатална за него – Нотс Каунти го задминава с 1 точка. Изпада и Бърмингам, осцилиращ между двете места за Втора лига (19-то и 20-то) още от средата на октомври. Той губи 4 от своите завършващи пет мача. В заключителните си четири срещи вицешампионът от миналия сезон Бристъл Сити постига равен и три победи, една от които над Болтън, а друга – над Бърмингам, и така се отървава. В крайното класиране Червеношийките са 10-ти с 36 т., колкото и пет други отбора и само с 2 т. повече от 18-я, Нотс Каунти.

Голмайстори на отбора-първенец са: Санди Търнбул с 25 гола, Уол с 19, Джими Търнбул и Мередит с по 10, Банистър с 5. На 21.12 в дербито на град Манчестър Санди вкарва два гола на бившия си отбор, след което удря Джордж Дорсет и е изгонен. Мачът завършва без повече голове, 3:1 за Юнайтед.

Най-добър в дивизията е играчът с библейското име Инък (т.е. Енох) Уест от Нотингам с 28 гола. В тази бройка влизат тройките срещу Челси у дома (6:0) и Блякбърн навън (3:3) и четворка срещу Съндърланд (4:1). По време на дадения сезон дясното крило е единственият пост в нападение, на който Уест не играе. През 1910 Енох става играч на Манчестър Юнайтед и го води към втората му титла. Санди Търнбул дели второто място с Албърт Шепърд от Болтън, записал в актива си тройки срещу съседа Бери, Арсенал и Нюкасъл. С по 24 гола ги следват Джо Бейч (Астън Вила) и Джордж Хилсдън (Челси). Бейч поднася на Нотингам коледен подарък от четири гола, а на Уензди и Нотс Каунти вкарва по три от общо пет. Хилсдън пък наказва 4 пъти Бристъл Сити на 23.11 и 3 пъти Евъртън на 1.04. Двата гола на Хилсдън решават и изхода на първото столично дерби на най-високо равнище (9.11), в което Челси надделява над Арсенал с 2:1. Артър Браун (Шефилд Юнайтед) се отличава с покер в мача със Съндърланд на 26.10, завършил 5:3.

Засадата е ограничена до половината на противника.

II дивизия