1908-09

Пенсионерите

Челси

В началото на века най-големият стадион в Англия е лондонският Кристъл Палъс, на който се провеждат финалите за Купата. През 1905 братя Миърс построяват в столичния район Фулъм втория по големина стадион за времето си, Стамфърд Бридж. След като Фулъм ФК отказва на предложението да играе на новото съоръжение (наемът му се видял скъп), братя Миърс създават нов клуб, Челси ФК. На тази организация не ѝ липсват нито средства, нито амбиции още от създаването. Опитът на клуба да влезе в Южната Лига не сполучва поради съпротивата на Фулъм и Тотнъм. Тогава Челси кандидатства за Футболната Лига и е приет във Втора дивизия, преди още да е изиграл едничък мач. Прякорът Пенсионерите е свързан с известна на времето организация на бивши войници Челси Ветърънс, много от членовете на която идват на мачове на отбора. Първият екип е светлосини фланелки (т.н. Итънско синьо), бели гащета и черни чорапи, от 1907 фланелките потъмняват до кралско синьо, в същия цвят от 1964 насетне са гащетата, а чорапите в края на 50-те години стават сини, после бели или жълти и от 1992 са само бели.

Една от първите придобивки на Челси е Шишкото Уили Фоук. Той е и първият му капитан, но изкарва само един сезон. Цяла плеяда футболисти идват от Шотландия, между тях националът Джон Робъртсън, станал играещ мениджър. В разгара на втората кампания той подава оставка, при все че отборът му върви добре. В края на сезона Челси се изкачва в Първа дивизия. Шотландецът Дейвид Колдърхед води Челси от 1907. Той остава секретар-мениджър до 1933. През този сезон неговият предпочитан състав е: 1 – Джек Уитли, 2 – Джон «Джок» Камерън, 3 – Томи Милър, 4 – Бен Уорън, 5 – Боби Мак Робъртс / Джордж Кенеди, 6 – Тед Бърни / Джордж Кий, 7 – Бил Браун, 8 – Фред Рауз / Пърси Хъмфрийз, 9 – Джордж Хилсдън, 10 – Джими Уиндридж, 11 – Бил Бриджмън / Нормън «Нори» Феъргрей. Общо в първенството играят 25 души. Камерън през април изиграва втория си и последен мач за Шотландия. Неговите сънародници Кий (играл веднъж за страната си), Милър и капитанът Мак Робъртс са измежду първите играчи, подписани от Челси при създаването му. Шотландци са още Кенеди и Феъргрей. Хъмфрийз отчита една среща за Англия през 1903. Утвърденият национал Уорън идва през лятото от Дарби. До 1911 той събира 22 мача за своята страна. Хилсдън по прякор «Гатлинг Гън» (картечница от втората половина на XIX в.) остава в историята с рядкото постижение от 14 гола в 8 мача за Англия. Негов партньор в националния отбор е Уиндридж, белязал 7 пъти в 8 мача. Уиндридж играе за Челси от самото начало на сезон 1905-06. Хилсдън вкарва първия гол за Челси в елита на 7.09.1907 при домакинската загуба от Шефилд Юнайтед с 2:4, първия хет-трик (голям) на 23.11.1907 срещу Бристъл Сити и първия гол в тази кампания във втория кръг за крайното 1:2 като гост на Ливърпул. Негови са и единствените хет-трикове за Челси през сезона – срещу Евъртън в къщи и Мидълзбро навън. По-късно през живота си той се пропива и запада.

В първия и третия кръг синият отбор от Лондон играе с Престън и не успява да му вкара нито веднъж. Гостуването с Артър Робинсън на вратата завършва катастрофално, 0:6, като с тройка се отчита Чарли Доусън. Челси не е балансиран и затова му липсва стабилност. В някои домакински срещи, например с Арсенал или Мидълзбро, на трибуните се събират по 50000 души, но като цяло публиката има малко поводи за радост. Момчетата на Колдърхед са непредсказуеми. Те могат да победят навън шампиона Манчестър Юнайтед (на 7.11, като голът е на Хилсдън от дузпа), водача и бъдещ първенец Нюкасъл (17.04, отличават се Хъмфрийз веднъж и Хилсдън два пъти) и един от лидерите Съндърланд (на 13.02, когато Хилсдън и Уиндридж играят за страната си против Ирландия, а головете са на шотландеца Ангъс Дъглас и Бриджмън), но могат и да загубят от слабаци като например Манчестър Сити, Бери и новаците Лестър и Брадфърд. Втория си сезон в Първа дивизия Челси ФК завършва на 11-то място, малко по-добре от предишния. Негови голмайстори са: Хилсдън (25 гола), Хъмфрийз (9), Уиндридж (6), Рауз (5), Бриджмън (4), Браун (3), Уорън (2), Бърни и Дъглас (по 1). Без да впечатли с нещо, през 1910 Челси изпада, въпреки че тогава има в редовете си любителя Вивиън Уудуърд – един от най-добрите нападатели в света през онези години.

Манчестър Юнайтед започва с 5 победи. В една от тях Джими Търнбул вкарва четири гола на Мидълзбро за крайния резултат 6:3. Нюкасъл също открива сезона с 5 победи, но докато в защита отборът е железен, нападението му не блести. За да реши въпроса с головете, през ноември Нюкасъл купува за 800 паунда от втородивизионния Болтън неговия снайперист Албърт Шепърд. В дебюта си срещу Нотингам Шепърд бележи, а Нюкасъл за първи път вкарва 4 гола в един мач. През януари Шепърд сам постига четири гола в един мач, срещу Нотс Каунти. Според легендата, при резултат 0:0 през почивката той пита председателя на клуба Джо Бел дали може да си тръгне по-рано, за да хване влака за Болтън. Бел отговаря, че може, но при условие, че вкара 4 пъти. Шепърд тогава се развилнява, набързо прави «покер», след това изведнъж закуцва и моли съдията за разрешение да напусне полето. Същата легенда твърди, че той успява да хване влака... Най-впечатляващ е Евъртън, който бележи без проблеми. Новата година го заварва на първо място на 3 т. пред Нюкасъл, но тогава започва устремната поредица на Свраките. Те тръгват на 01.01 с 1:0 като гост на Евъртън (точен е Джеймс Хауи) и нижат 7 победи без почивка, в които допускат само един гол. Когато двата отбора се срещат пак на 12.04, Евъртън има само теоретична възможност за титлата. Шепърд с двойка и Уили Мак Кракън от дузпа зачеркват и нея. След този мач, осигурил му титлата, Нюкасъл фактически спира да играе, губейки 3 от оставащите му 4 игри, включително тази с Челси. Все пак общият му брой точки (53) е рекорден за лига с 20 отбора. Евъртън остава втори с 82 отбелязани гола, а неговият център-нападател Бъртрам «Бърт» Фриймън с 36 от тях е голмайстор на Лигата. Той постига 17 гола в 10 поредни мача и 4 хет-трика. Втори в неофициалната надпревара на стрелците е Били Хибърт от Бери с 26, четири от които той вкарва във втория кръг на Съндърланд. На трето място е Хилсдън. Седем от головете му са от дузпи. Само веднъж Хилсдън не успява да вкара от точката: на 3.10, когато бившият национал Хари Линъкър (Нотингам) спасява удара му. Пропускът струва на Челси точката, защото четири минути след него националът на Уелс Гренвил Морис бележи за домакинте и те печелят срещата. Друг уелски национал, Бил «Тинкър» Дейвис (Блякбърн), оформя четворки срещу Бристъл Сити и Евъртън, а Джими Кентръл (Нотс Каунти) – срещу Манчестър Сити.

Първенството е белязано с два необикновени резултата. На 5.12 в местното дерби Нюкасъл приема Съндърланд и губи с 1:9 (на почивката 1:1), като Били Хог и Джордж Холи правят хет-трикове. До момента Джорди са допуснали само 13 гола в 15-те предшестващи срещи! Въпреки този разгром Нюкасъл завършва с най-малко допуснати голове, с 3 по-малко от Престън. В един от баровете в град Съндърланд, където се трупат запалянковци в дни на гостувания, резултатите на отбора им се изписват на една дъска. Момчето, което трябва да ги обновява, този ден е напердашено от ядосани привърженици на Съндърланд, защото някъде при 6:1 те решават, че то им се подиграва... На 21.04 Нотингам разнищва Лестър с 12:0 (изравнен рекорд), по три гола на Бил Хупър, Инък Уест и Алф Спаунсър. Този резултат дава на Нотингам възможност да се спаси от изпадане, но е оспорен от други отбори. Разследване от страна на Лигата показва, че причината за дузината е сватбеното тържество на един футболист на Лестър, проточило се чак до малките часове на деня на мача. С рекордните 102 допуснати гола Лестър завършва последен. Той постига 5 гола в един мач само срещу Челси. Но докато за новака, надскочил себе си предишния сезон, самото му присъствие сред елитните отбори е събитие, провалът на Манчестър Сити е напълно неочакван. След като бият Нотингам в пряк двубой, Гражданите губят последните си три срещи и също изпадат. Особено трагичен е резултатът от заключителната игра на 28.04, когато Томи Келсо отклонява просто центриране на Фред Стейнифорт от Бристъл Сити броени минути преди края и дава победата на безличните домакини. Ден по-късно друг слабак, Брадфърд Сити, посреща Манчестър Юнайтед и с гол на шотландеца Франк О’Рурк в 56-та минута успява да спечели, което означава спасение за него. А на 30.04 Ливърпул излиза за една точка в своя последен мач в Нюкасъл. След като Джок Ръдърфорд удря греда, в 79-та минута шотландецът Ронълд Ор, бивш играч на домакините, намира мрежата им и гостите си тръгват с цели две. Така Ливърпул, разгромен от Манчестър Сити на 3.04 с 4:0, се измъква за сметка на Гражданите.

Разрешени са премии за играчите в края на сезона, но таванът на заплатите остава в сила.

II дивизия