1909-10

Печелят конформистите

Астън Вила

Тъй като профсъюзът на футболистите продължава да се бори с тавана на заплатите, през юни 1909 Футболната Асоциация се опитва да го смаже и нарежда на всички играчи да напуснат профсъюза пред заплахата в противен случай да им отнеме професионалните права. Борбата против ограниченията на заплащането се превръща в борба за правото на професионална организация. Играчите на Астън Вила, 28 на брой, веднага скланят глави и под строй напускат профсъюза. За разлика от тях целият отбор на Манчестър Юнайтед, воден от стария бунтовник Били Мередит, отказва да се подчини. Поддържат ги повечето футболисти на Съндърланд, капитанът на Нюкасъл Колин Вийч и др. Главно с усилията на последния спорът е уреден един ден преди началото на сезона, като на играчите милостиво е позволено да членуват в профсъюза. Вийч е белязан и никога повече не играе за Англия, разни репресии сполитат и други упоритковци. Затова пък послушният отбор на Астън Вила прави изключителен сезон. Рекордната шеста титла на клуба е спечелена с явно превъзходство. Любопитно е, че за седмата си титла Астън Вила ще чака цели 71 години.

Мениджърът на Злодеите Джордж Рамзи през сезона пуска на полето 18 играча: 1 – Артър Картлидж и Били Джордж, 2 – Томи Лайънс и Артър Лейтън, 3 – Фреди Майлс и Джон Кърнс, 4 – Джордж Трантър и Джеймс Логън, 5 – Крис Бъкли и Артър Мос, 6 – Джордж Хънтър, 7 – Чарли Уолъс, 8 – Уилям Гериш и Джо Уолтърс, 9 – Хари Хямптън, 10 – Джо Бейч, 11 – Албърт Хол и Едмънд «Нинти» Еър. Този отбор е един от водещите в страната през онези години и спори за титли и купи до 1914 включително. Център-нападателят Хямптън, наричан Happy Harry, т.е. Щастливият Хари, е един от най-мразените играчи в Лигата поради обичая си да блъска с рамо противниковите вратари (напълно редовно според тогавашния правилник), с което ги вкарва във вратата заедно с топката. Иприт уврежда дробовете на Хямптън през Първата световна, правейки го не достатъчно добър за Вила. По средата на сезон 1919-20 той преминава в Бърмингам. Там Щастливият Хари се проявява доста добре и през 1921 благодарение главно на неговите голове Бърмингам се връща в елита. Хямптън играе 4 пъти за Англия през 1913 и 1914. До ден днешен той си остава най-резултатният играч на Вила в първенствата с 215 гола от 339 срещи. Бейч е също национал. Последният му, седми, мач за Англия е през 1911. Техничен и спокоен, той отлично допълва бруталния Хямптън в атака, завършвайки сезона с 20 гола. Изкарал войната без рани и травми, Бейч е просто твърде стар след края ѝ, за да играе на най-високо равнище. Гериш се отчита с 14 гола. Той напуска отбора през 1912 и загива на фронта през 1916. Уолъс единствен от отбора участвува във всичките 38 срещи през сезона. Неговият принос са 7 гола. За страната си Уолъс играе 3 пъти от 1913 нататък. Уолтърс и Хол носят на Вила по 6 гола. Хол е извикан веднъж за националния тим през февруари. Също като Хямптън, той става жертва на химическа атака през войната. Ветеранът Джордж, който е и добър крикетист, има две титли (1899 и 1900) и една купа (1905) на злодейската си сметка. През 1902 той изиграва 3 мача за Англия. Единственият шотландец в отбора е Логън.

Най-живо тръгва Шефилд Юнайтед. На 9.10 той приема Съндърланд и в началото на второто полувреме повежда с 2:0. В 64-та минута ветеранът Ърнест Нийдъм използва едно излизане на вратаря на гостите Лий Рууз до центъра и с удар от своето наказателно поле му вкарва трети гол. Шефилдският Юнайтед понася загуба последен от всички – в 10-я си мач, у дома от манчестърския Юнайтед (гол на национала Джордж Уол). Така той е задминат по голов коефициент от Блякбърн. До Коледа първи все е Блякбърн, но на 27.12 той губи в Престън и начело след две разгромни победи над Мидълзбро застава Брадфърд Сити. Водачеството на Брадфърд обаче трае само един кръг. На Нова година той пада на свое поле от Манчестър Юнайтед и Блякбърн, надвил Тотнъм с 2:0, го измества от върха. Една седмица след това Блякбърн е разбит в Нюкасъл и класирането повежда Шефилд Юнайтед с 31 т. от 23 мача. Астън Вила е трети с 29 от 21. На 22.01 Шефилд Юнайтед неочаквано губи от последния, Болтън, с гол на шотландеца Маршъл Мак Юън от дузпа, и напред излиза Нотс Каунти, победил като гост Съндърланд. Злодеите след невзрачно 0:0 с Челси са четвърти. Чак на 29.01 Вила измества Нотс Каунти по голов коефициент след победа над Блякбърн с 4:3 (тройка на Хямптън, Бейч). Въпреки заледения терен и снеговалежа по време на мача, и двата отбора показват качествен футбол. Свраките от Йоркшър този ден не играят, но Вила има още два мача в запас. На 19.02 се състоява официалното откриване на Олд Трафърд – новия стадион на Манчестър Юнайтед – с мач срещу Ливърпул. Домакините водят с 3:1 до 70-та минута, но в крайна сметка губят с 3:4. След седмица Вила громи Манчестър Юнайтед със 7:1 (3 гола на Уолтърс, по 2 на Хямптън и Гериш) и събира 36 т. от 25 игри, втори е Нотс Каунти с 35 т. от 28, а трети – Ливърпул с 34 от 26. Оттук нататък всичко е просто. Четири мача преди края Астън Вила води на Блякбърн и Ливърпул с 8 точки и недостижим голов коефициент от 2,08. Въпреки поражението си от Арсенал на 11.04 (гол на Чарли Мак Гибън), Злодеите триумфират с 5 точки пред Ливърпул и 84 отбелязани гола. По утвърдена вече схема Нюкасъл не е убедителен и след шампионски сезон завършва четвърти. За компенсация той най-сетне успява да спечели купата, на финал за която играе за четвърти път през десетилетието. Свраките от север са единствените с положителна равносметка като гост. На 4.12 в един от най-оспорваните мачове за сезона те падат с 5:6 на терена на Ливърпул след 5:2 на полувремето. Четири пъти за гостите бележи Албърт Шепърд.

Болтън решава за сетен път да смени дивизиите. Той тръгва с 4 загуби и в 15-я кръг заменя Арсенал на последното място. Трите лондонски клуба си оспорват честта кой е по-слаб. За Арсенал безценна се оказва мартенската придобивка Мак Гибън. Този военнослужещ е картотекиран като аматьор и изиграва 4 мача. Неговите три гола освен успеха срещу Вила носят на отбора му двете точки от срещата с Челси на 26.03 и равенството с новака Тотнъм на 16.04. В последния кръг Челси гостува на Тотнъм и само победа може да го спаси. При загуба обаче Тотнъм би се върнал във Втора дивизия. Челси повежда след 5 минути игра чрез Джеймс Уиндридж, но Били Минтър в 41-та и Пърси Хъмфрийз (привлечен през декември от Челси) в 58-та минута намират мрежата на съперника и спасяват домакините. Същия ден и Бристъл Сити играе решителен мач за оцеляване срещу Нотингам. С 4 гола на Джон Кауъл целта е постигната. Пак на този ден и шотландецът Джек Пикън от Манчестър Юнайтед записва 4 точни удара срещу Мидълзбро. Сред стрелците води Джек Паркинсън от Ливърпул с 30 гола, седем от които идват в двубоите с Нотингам: 3 на 18.09, завършил 4:1, и 4 на 20.04, завършил 7:3. Втори е Шепърд с 28 гола, от тях още една четворка в мача с Престън на 3.01 (5:2). Хямптън остава трети с 26.

Тотнъм започва сезона с първия тъмнокож централен нападател в историята на английския професионален футбол, Уолтър Тъл. Преди него Артър Уортън пази вратата на Шефилд Юнайтед в среща за първенство през сезона 1894-95, а Уили Кларк от Шотландия е крило за Астън Вила и Брадфърд Сити от 1901 до 1908. Въпреки отличните си изяви и гола срещу Брадфърд Сити, Тъл играе само 7 пъти за Тотнъм и е пратен при резервите. Причината: ръководството явно се поддава на прикрит обществен натиск след като на полето на Бристъл Сити Тъл става мишена на грозни расови обиди. Тъл е убит на фронта през 1918.

В отчаян опит да се спаси от изпадане Челси за солидни суми купува голмайстора на Брадфърд Боб Уитингъм и още двама играчи. Всички дебютират през април. За да пресече подобни трикове в бъдеще, от следващия сезон Футболната Асоциация чрез Правило 59 въвежда т.н. deadline (краен срок) за трансферите. Границата за преход от клуб в клуб става четвъртият четвъртък на месец март в 15:00 ч.

На 4.09 се играе дербито на Нотингам, в което Форест бие Нотс Каунти с 2:1. На вратата на домакините е Джеймс Айърмонгър, бивш национал (като защитник!), а за Каунти пази по-малкият му брат Албърт. Двамата се срещат на полето за втори път, като първият е през март 1909 и Форест печели и тогава. На 29.01 пък Тотнъм извежда за мача си с Брадфърд тримата шотландски братя Стийл: Боби, Дани и Алекс. За последния това е единственият му мач за лондонския клуб в Лигата.

През сезона вратарите започват да носят фланелки с различен цвят от тези на другите играчи в отбора.

II дивизия