1914-15

Военен сезон

Брадфърд (Парк Авеню)

Някога известен ръгби клуб, през 1907 става футболен с официалното име Брадфърд АФК. За да се различава от съседите от Брадфърд Сити, добавя в скобки адреса на своя стадион. По тази причина един от прякорите на клуба е Авеню. Екипът му, наследен от ръгбистите, е необичаен: фланелки с черни, кехлибарени и червени напречни ивици и черни гащета и чорапи. В по-късните варианти фланелките понякога са чисто бели или бели с напречни червени и кехлибарени ивици, гащетата бели, а чорапите – кехлибарени или трицветни. Веднага след създаването си новият клуб несполучливо кандидатства за членство във Футболната лига. Приема го Южната лига, въпреки че град Брадфърд, наричан Вълнения град, се намира в северната част на Англия. След един сезон сред южняците БПА отново подава заявка за приемане и през 1908 влиза във Футболната лига. Трябва да се отбележи, че за да кандидатства за друга лига, клубът по тогавашните правила трябва първо да напусне тази, в която играе, така че всяка подобна заявка е съпроводена с риск.

Мениджър на Брадфърд (Парк Авеню) от 1911 до 1924 е Том Мейли, чието наказание по делото «Манчестър Сити» е отменено през 1910. Под негово влияние клубът възприема екип по образец на Селтик, където Мейли играе на младини: фланелки на бели и зелени напречни ивици, бели гащета и черни чорапи. Сезон 1914-15 е дебютният за БПА в Първа дивизия. В нея той изкарва само три сезона и през 1921 казва сбогом на елита. Оттогава постепенно потъва до дъното на четвърта дивизия. След три поредни преизбирания, през 1970 клубът пропада на четвъртото гласуване и напуска Лигата, а през 1974 престава да съществува. Нов клуб с името Брадфърд Парк Авеню е съдаден през 1977 и играе в една от местните лиги, но вече не на изоставения Парк Авеню.

След като Мейли напуска, Брадфърд (ПА) се връща към трицетни фланелки. През 50-те години и в новото превъплъщение цветовете на клуба са пак зелено и бяло. Те му носят и прякора Зелената армия.

Сезонът започва на 1.09.1914, почти месец след като Великобритания е влязла в Първата световна война. Първите тежки загуби на фронта донасят горещи спорове за моралността на футболните състезания в такова време. След края на сезона първенството е прекратено.

Мейли разполага с 21 души, от тях най-често играят следните: 1 – Ърни Скатъргууд, 2 – Санди Уотсън, 3 – Сам Блякхъм, 4 – Джо Крозиър, 5 – Дейвид Хауи, 6 – Джек Скот, 7 – Джок Стърлинг, 8 – Томи Литъл, 9 – Джими Смит, 10 – Джими Бошъп, 11 – Джек Мак Кендълс. Последният е ирландец, а Уотсън, Хауи, Скот, Стърлинг и Бошъп – шотландци. В първите седем срещи и още два пъти пò към края на първенството на вратата е Франк Драбъл. Скатъргууд пази веднъж за Англия (1913) като играч на Дарби, откъдето пристига през октомври. Със своите 42 точни удара Бошъп е клубният голмайстор през трите сезона на БПА в Първа дивизия. Смит загива на фронта през 1918. Хауи играе за БПА до 1925 в 306 мача. Най-много срещи за клуба има полузащитникът Чарли Аткинсън (339 от 1956 до 1964), а най-резултатен в историята е Кевин Хектър със 113 гола през 60-те години. Той става шампион на Англия и национал с Дарби Каунти.

Сезонът започва с почетна загуба от шампиона Блякбърн с 1:2, разписва се Бошъп. Следват победи със същия резултат като гости на Нотс Каунти (Бошъп и Смит) и над Съндърланд у дома (Джордж Джоби и Литъл). На 26.09 идва разгромът от Шефилд Уензди с 0:6, с тройка на шотландеца Дейвид Мак Лейн за домакините. Това убива самочувствието на отбора и той реди още 3 загуби, преди да се осъзнае и да бие Челси с два гола на Литъл и един на Джоби. На 24.10 се играе първото градско дерби на най-високо равнище за Брадфърд (ПА). Повече от 30000 зрители идват на стадиона на Брадфърд Сити за принципната битка между двата местни отбора, чиято публика представя различни обществени слоеве: Парк Авеню – средната класа, Сити – работническата. Домакините печелят първото дерби на Вълнения град сред най-добрите с 3:2. На 16.01 Бошъп отчита първия хет-трик за отбора в елита при победата над Нотс Каунти с 3:1. В следващия мач той повтаря постижението си при равния със Съндърланд. Тотнъм също отнася тройка от Бошъп през март. В мача със закъсалия Болтън на 2.04 Бошъп вкарва само два пъти, а отборът му пада с 2:3. Най-убедителната си победа БПА постига три дни по-късно срещу друг слабак, Манчестър Юнайтед – 5:0, голове на Смит, Литъл и три на Бошъп. Люшкайки се в този дух в средата на таблицата, Брадфърд ПА завършва с положителна равносметка на 9-то място – най-високото в историята си – и (което за запалянковците е по-важно) с точка над градския съперник Сити, когото бие с 3:0 в последната среща с два гола на Литъл и един на Бошъп.

Този военен сезон се увенчава с т.н. «Скандал на Разпети петък». Срещата на 2.04 между Манчестър Юнайтед и Ливърпул е разследвана и призната за уговорена. Резултатът е 2:0, а коефициентът за точно такъв изход на двубоя в заложните къщи стига до 7:1. Крилото на Ливърпул Джек Шелдън, бивш играч на Манчестър Юнайтед, е признат за инициатор на престъпния сговор и отстранен от футбола до живот заедно с още шестима други. След като им е намекнато, че служба в армията ще облекчи присъдите, повечето от тях отиват на фронта, където Санди Търнбул е убит. След войната оцелелите са опростени с изключение на Инък Уест от Манчестър, упорито отстояващ невинността си.

Първенството 1914-15 може накратко да се опише като «Сезонът, в който Олдъм изпуска титлата». След като на 17.03 надвива като гост Евъртън с 4:3, Олдъм престава да вкарва. На 3.04 мачът Мидълзбро – Олдъм е прекъснат след 55 минути игра при резултат 4:1, когато Били Кук от гостите е изгонен за поредното си грубо нарушение и отказва да напусне. По решение на Футболната Асоциация Кук е лишен за една година от състезателни права, Олдъм е глобен 350 паунда, а резултатът – запазен. На 5.04, пет мача преди края, Евъртън е едва на седмо място с пет точки по-малко от водача Манчестър Сити. С четири поредни победи на чужд терен обаче той оглавява таблицата. Помага му и провалът на всички преки съперници на финала: Блякбърн записва 4 загуби през април, а Манчестър Сити събира 2 точки в заключителните 5 мача, едната у дома с Олдъм. Най-неочаквано обаче е сриването на Олдъм. С нулево равенство на Вила Парк и две поражения у дома той завършва втори. В решаващия последен мач с Ливърпул на 24.04 Олдъм губи с 0:2, головете вкарва Фред Пагнъм – главният свидетел по делото за уговорената среща с Манчестър Юнайтед. На същия ден се играе финалът за Купата, в който борещият се срещу изпадане Челси е бит от Шефилд Юнайтед. Два дни по-късно Евъртън постига равенство у дома с Челси и грабва титлата, макар и с цели 6 загуби на свой терен. Пак на 26.04 с гол на Джордж Андърсън в 89-та минута Манчестър Юнайтед бие Астън Вила и с една точка задминава Челси. След мъжката борба в мача с Евъртън играчите на Челси нямат сили за последната битка с прекия съперник за спасяване Нотс Каунти още два дни по-късно. Губейки с голове на Джек Пийрт и Сам Ричърдс, те потеглят за Втора дивизия заедно с Тотнъм, прегазен в Съндърланд. Така Лондон остава без представител във висшето футболно общество.

Център-нападателят на Евъртън, шотландецът Робърт Паркър, с 36 гола от 35 мача е най-добрият между стрелците. Той постига цели 6 хет-трика, включително един голям срещу Уензди през ноември. Паркър се връща от войната с куршум в гърба и престава да бъде страшилище за вратарите. На 26.12 Болтън съсипва Астън Вила като гост със 7:1. Четири от головете са дело на Джо Смит, който с общо 29 е подгласник на Паркър. Бошъп с 28 е трети. Мачът Мидълзбро – Тотнъм на 13.02 завършва с хокейния резултат 7:5, а Джими Кентръл бележи 4 за гостите. Друга седморка Тотнъм допуска на 31.10 срещу Ливърпул, като четири пъти се отличава Пагнъм. Слабакът Тотнъм постига единствена убедителна победа над Шефилд Уензди (6:1) на 26.12, когато 4 гола на сметката си записва Хърбърт Блис. Други четворки отбелязват Пърси Доусън (Блякбърн) срещу Бърнли и Оскър Фокс (Брадфърд Сити) – за втори пореден шампионат – срещу Болтън (като гост).

За БПА освен Бошъп бележат: Литъл (15 пъти), Смит (11), Мак Кендълс, Джоби и Фред Кърби (по 3), Стърлинг и Блякхъм (по 2), Скот и Ървин Буукок от Брадфърд Сити (по 1).

II дивизия