1921-22

Отборът на вратаря

Ливърпул

Когато първенството на Англия се възобновява след войната, Ливърпул е без мениджър. Незаменимият Том Уотсън умира през май 1915. Изпълняващият длъжността Джордж Патърсън не се справя добре и през декември 1919 Ливърпул се озовава на скромното 18-то място в класирането. Дошлият от Стокпорт Дейвид Ашуърт стабилизира отбора, който завършва първия следвоенен сезон на четвърто място. През следващия шампионат 1920-21 Ливърпул е вече претендент за титлата и естествено стремежът е през новия сезон тя да бъде спечелена. Ашуърт дава възможност за изява на 22 души: 1 – Елиша Скот / Франк Мичъл, 2 – Томи Люкъс / Ефраим Лонгуърт, 3 – Донълд Мак Кинли / Тед Пари, 4 – Джок Мак Наб / Джек Бамбър / Френсиз Чеклънд, 5 – Уолтър Уадзуърт, 6 – Том Бромилоу / Били Кънингам, 7 – Бил Лейси / Сирил Гилеспи / Харълд Уадзуърт, 8 – Дик Форшоу, 9 – Хари Люис / Дани Шоун / Хари Бийдълс / Били Матюс, 10 – Хари Чеймбърс, 11 – Фред Хопкин. Шотландското присъствие, традиция за този клуб, е сравнително скромно: само Мичъл, капитанът Мак Кинли и Мак Наб. От тях първият понякога пази с очила. Другите двама са национали. Пари и Матюс са действащи национали на Уелс, а Бийдълс – бъдещ. Лейси представя Ирландия и Северна Ирландия, Скот – само Северна Ирландия, но тя до 1950 също носи името Ирландия. Английски национали са Люкъс, Лонгуърт, Бамбър, Бромилоу и Чеймбърс. Двамата Уадзуърт са братя.

Първенството започва с тежка загуба от Съндърланд, а Чеймбърс праща дузпа встрани от вратата. Оспорваната втора среща с Манчестър Сити завършва при резултат 3:2 с два гола на Матюс. Следва още по-оспорваният реванш със Съндърланд. След голове на Матюс и Форшоу и бомбен удар на Мак Кинли в напречната греда гостите намаляват чрез Чарли Бъкън в 86-та минута, обаче Червените устискват и осигуряват двете точки. На 19.11 Шоун отчита първия хет-трик за Ливърпул срещу Мидълзбро, а отборът му заема първо място във временното класиране на точка пред Бърнли и Съндърланд. Поредицата от 14 мача без поражение завършва седмица по-късно с 1:3 в Мидълзбро и водачеството е поето от Бърнли. На Нова година двата отбора споделят върха, после Ливърпул дръпва напред. Вторият хет-трик за сезона е постигнат от Форшоу в мача с Арсенал на 25.02. След този кръг Червените водят пред Бърнли с 4 т. и мач в запас. През март Ливърпул записва две поредни загуби: от силния Болтън у дома (като в състава му липсват титулярите Чеймбърс, Бромилоу и Люкъс) и от последния дотогава Арсенал, гол на Алф Бейкър. Предимството му пред шампиона все още е 4 т. Най-голямото поражение на Ливърпул – 4:0 – нанася на 8.04 слабакът Олдъм, отчаяно борещ се за всяка точка. С тройка се отличава шотландецът Джими Маршъл, а последния гол вкарва Рубен Бътлър. Следващият мач е на 14.04 на Търф Муур, полето на действащия първенец Бърнли. На гола на Джо Андерсън преди почивката Червените отвръщат с гол на Чеймбърс след нея. Тъй като Бромилоу изпуска поредната дузпа, точките са поделени. При разгрома на Кардиф на 15.04 Чеймбърс отбелязва третия и последен хет-трик за Ливърпул през сезона, а отборът на Ашуърт събира 53 т. Втори е Тотнъм с 48 т., а трети – Бърнли с 47. Всички челници са изиграли по 38 мача. Два дни по-късно на Анфийлд пристига Бърнли. Домакините повеждат чрез Чеймбърс 22 минути след първата свирка. В 63-та минута Джордж Ричърдсън изравнява, но в 79-та голът на Форшоу всъщност решава съдбата на титлата, защото същия ден Тотнъм пада от Олдъм (гол пак на Бътлър). Така белият отбор от столицата изостава на 7 точки от Ливърпул три мача преди края. Червените губят само 7 срещи в 42 кръга, две от тях след като вече математически са станали първенци. Това е с пет по-малко от Тотнъм, за пръв път завършващ толкова високо, и Мидълзбро.

Четиримата използувани през сезона централни нападатели отбелязват общо 17 гола, точно колкото Форшоу и с два по-малко от голмайстора на отбора Чеймбърс. Първенството е спечелено предимно със здрава защита, където блестят Люкъс (343 мача за първенство и 3 гола за Ливърпул) и Лонгуърт (341 мача, без гол) и майсторът на преките свободни удари Мак Кинли (393 мача и 33 гола); безкомпромисна е и халфовата линия в лицето на Мак Наб (200 мача, 6 гола) и местните момчета Бромилоу (341 мача, 11 гола) и особено Уолтър Уадзуърт (218 мача и 7 гола), действуващ по правилото «топка минава, човек не». Но най-ярката звезда на Ливърпул през този период е Елиша «Лиш» Скот. Привлечен през 1912 по препоръка на брат си Били, страж на Евъртън, той дебютира на 1.01.1913 като гост на Нюкасъл и спасява всичко, за да изтръгне 0:0 за своя отбор. Скот толкова впечатлява домакините, че те на място предлагат на Ливърпул 1000 паунда за него – един 19-годишен младеж, който е резерва! През онзи години основен вратар на Ливърпул е шотландецът Кени Кямпбъл, а преди него (до 1912) – Сам Харди, двама изключителни майстори. Едва след войната Лиш става титуляр, после цялото десетилетие е почти несменяем. Цели 22 сезона трае кариерата му за Червените, което го прави най-дълго игралия футболист на клуба за всички времена. Скот набира 467 мача за първия отбор на Ливърпул. За последен път той пази на 21.02.1934 на полето на Челси (0:2). През дадения сезон Скот участвува в 39 мача, а отборът му допуска 35 гола. В мача навън с Манчестър Юнайтед той спасява и дузпа, бита от шотландския национал Нийл Макбейн за крайното 0:0. Ударът на Клемънт Стивънсън от бялата точка на 27.12 се отбива от гредата, а мачът с Хъдърсфилд у дома завършва 2:0. Скот опазва мрежата суха 15 пъти. Неговият достоен заместник Мичъл е поразен само веднъж в три срещи от сънародника си Иън Диксън (Астън Вила). През следващия също шампионски сезон Лиш играе във всички мачове и инкасира само 31 гола.

През лятото 47-годишният Били Мередит се връща в Манчестър Сити. Възрастта не му пречи да запише 25 мача за първенство и дори да отбележи (срещу Бърнли на 15.04). Без него Манчестър Юнайтед е трагичен. На 25.03 той сменя Арсенал на дъното и остава там до края на борбата. Друг неостаряващ играч, Били Хибърт, постига единствената четворка през сезона, за Брадфърд Сити срещу Хъдърсфилд на 1.04. Отборът му обаче завършва кампанията с 5 загуби в последните си срещи и също изпада. В решаващия мач на 29.04 с Арсенал, пряк съперник за оцеляване, Хибърт не играе, а гостите бият с 2:0. Удивително е постижението на Престън като гост: неговото нападение не успява да нацели мрежите на противниците в цели 17 мача! В срещите за Купата Лилийнобелите са по-дръзновени и достигат до финала. Там те губят от друг слабак, Хъдърсфилд. И двата финалиста научават с облекчение след края на мача (29.04), че Брадфърд Сити е паднал и с това ги е отървал...

На 12.11 Били Уокър от Астън Вила вкарва три 11-метрови удара срещу Брадфърд Сити за крайния резултат 7:1. Третата си дузпа той праща встрани от вратата, но съдията нарежда пребиване заради нахлуване на играч от гостите в полето. При втория опит Уокър стреля над гредата, но съдията пак нарежда пребиване. Тогава шотландският вратар на Брадфърд Джок Юърт демонстративно застава до едната греда и казва на Уокър да бие в другия ъгъл. На 26.12 в срещата Шефилд Юнайтед – Астън Вила, завършила 2:3, капитанът на гостите Франк Барсън вкарва победния гол с глава от около 27 метра.

Водещ снайперист е шотландският национал Андрю Уилсън (Мидълзбро) с 32 гола, от тях тройки срещу Уест Бромич и Манчестър Сити. Уилсън постига головете си само в 35 мача. Дейвид Джек (Болтън) има 24 точни удара в 39 срещи (и хет-трик срещу Олдъм), а Нийл Харис, друг шотландец от Нюкасъл – 22 в 34 игри.

Нова дивизия е добавена на равнището на съществуващата Трета. Тя включва предимно клубове от местни северни лиги и трябва да уравновеси наплива на клубове от Южната лига. Старата Трета дивизия става Трета южна, а новата – Трета северна.

II дивизия