1922-23

На три години по купа

Болтън Уондърърс

Болтън Уондърърс е един от водещите клубове в Англия през 20-те години. В онзи период той обикновено завършва сред челниците. Без да успее някога да стане шампион, в дългата си история Болтън обаче печели четири Купи на Англия, от които три именно през 20-те години. Основна заслуга за успехите на клуба през десетилетието има мениджърът Чарлз Фауърейкър. Не е учудващо, че той е и с най-дълъг стаж измежду всички наставници на Болтън – от 1919 до 1944. Съставът през сезона варира много и от общо 30-те участника в мачовете за първенство за титуляри могат да се посочат следните играчи: 1 – Дик Пим, 2 – Боб Хейуърт, 3 – Алекс Фини, 4 – Хари Нътол, 5 – Уолтър Раули, 6 – Били Дженингз, 7 – Били Бътлър или Джон Джоунс, 8 – Дейвид Джек, 9 – Франк Робъртс или Джон Смит, 10 – Джо Смит, 11 – Тед Визърд. Поради нарушаване на клубните правила Робъртс е изложен за трансфър и през октомври е купен от Манчестър Сити за 3400 паунда. Там през сезон 1924-25 той става национал (4 пъти). На мястото му за 3000 паунда през ноември от Глазгоу Рейнджърз идва шотландецът Джон «Джек» Смит. Негов принос за 1922-23 са 7 гола, а през следващите четири непълни сезона той ще вкара още 65. Трети Смит, Чарли, се пробва като полузащитник. Пим е викан 3 пъти за Англия през 1925-26. Уелското национално крило Визърд играе за Болтън цели 18 сезона между 1910 и 1931 и става най-старият полеви играч в историята на клуба. Фини, подписан през 1922, носи екипа на Болтън до 1937, общо в 483 шампионатни мача. Ветеранът и бивш национал Джо Смит прекарва в клуба от 1907 до 1927. През този сезон той е водещ стрелец със 17 гола в първенството, от тях всичките за победата с 4:2 над Нотингам. Общо за Болтън в 449 срещи в първенствата той вкарва 254 гола, само с един по-малко от рекордьора Нат Лофтхаус. Местното момче Нътол играе за клуба от 1921 до 1932 и за Англия по-късно през десетилетието. След тежка травма през 1925 Раули трябва да приключи с кариерата на играч. През 1944 той наследява Феъруейкър като мениджър. Друг дългогодишен служител на клуба е Дженингз – от 1912 до 1930, през който период представя 11 пъти Уелс. Бътлър изиграва над 400 мача за Болтън и един за Англия, през 1924. Звездата на отбора е Джек. Роден в Болтън, той идва в отбора през 1920 от скромния Плимът за 3500 паунда (тогава световен рекорд). Когато през 1928 е продаден на Арсенал, Джек струва почти 11000 паунда и това също е световен рекорд. Най-добрия си мач през сезона Джек изиграва на 9.12 срещу Уест Бромич, когато вкарва и трите гола. Той завършва с общо 11 точни изстрела. За футболната си кариера Джек облича английската фланелка 9 пъти, от тях 4 като играч на Болтън. Равносметката показва, че този Уондърърс е добре балансиран и сработен, на някои постове има истински майстори, но за жалост се разгръща изцяло предимно пред своята публика. Трите спечелени купи доказват, че той може да бие всеки отбор в Англия, ала плахостта или небрежността извън Бърндън Парк му пречи да стане шампион.

Верен на домакинския си стил, Болтън успява да вземе двете точки като гост само три пъти през сезона, а в десет мача изобщо не бележи. Това обаче не е изключение, защото от 22 отбора само първенецът Ливърпул и третият Хъдърсфилд имат положителна равносметка на чужд терен. Кампанията започва с типичното 1:3 в Престън, гола за Скитниците вкарва Чарли Флъд. Реваншът след седмица носи една точка, точни са централните нападатели: на домакините Франк Робъртс и на гостите Томи Робъртс. Първата победа идва над Олдъм два дни по-късно, бележат Флъд, Джо Смит от дузпа и Раули. Четвъртата игра е със Съндърланд у дома. Визърд открива в 57-та минута, но в 80-та играта напуска травмираният халф Брюс Лонгуърт и след пет минути Били Елис изравнява. В 6-я кръг Чарли Бъкън, дясната свръзка на Съндърланд, вкарва 4 гола, а Болтън е разбит с 5:1. Същия резултат същия ден постига и Блякбърн срещу Евъртън, с четворка се отличава шотландецът Джон Макинтайър. Седмият мач на Уондърърс е белязан със съдийска грешка. След като Раули е изритан, от полето е отстранен играчът на Бърмингам Пърси Бартън. Истинският нарушител е Джон «Джек» Джоунс. За псевдо-грубостта си Бартън изтърпява по-късно едномесечно наказание (т.е. не играе и не получава заплата), а Джоунс се измъква. Резултат: 3:0 (Джо Смит 2, Визърд).

На 18.12 наставникът на водача Ливърпул Дейвид Ашуърт стъписва футболна Англия. Той се връща в стария си клуб Олдъм, заемащ предпоследното място. Това не спира Ливърпул да гази всички наред, включително Олдъм и на Коледа, и на следния ден, наричан Боксинг дей. Дружината на Феъруейкър пък допринася за празничното настроение на 32-те хиляди зрители по трибуните на Бърндън Парк, надигравайки убедително Арсенал с 4:1 на Коледа. Головете са на Джон Смит, Бътлър, Джо Смит и Джек. За реванша на Боксинг дей зрителите са 35000 и също си тръгват щастливи: Болтън пада безславно с 0:5. Четири пъти бележи шотландецът Робърт «Боби» Търнбул. Той трябва да е ляв защитник, но през ноември мениджърът на закъсалия Арсенал Лесли Найтън го мести в центъра на нападението. Този ход решава проблема с головете и спасява столичани. В 20-те си мача като нападател Търнбул вкарва 20 пъти, включително още 4 на Блякбърн навън за 5:0 на Нова година.

След като печели полуфинала на купата срещу Шефилд Юнайтед на 24.03, Болтън играе вяло в първенството, като побеждава само в една от деветте останали срещи. Краят на сезона заварва отбора на незавидното 13-то място. Колко сериозен съперник е отборът от Шефилд се вижда от факта, че на 2.04 той громи Ливърпул с 4:1, а на 11.04 нанася на неговия най-близък преследвач Съндърланд единствената му домакинска загуба с 3:5 (и трите гола за Рокърите вкарва Бъкън, а за гостите три пъти се разписва Хари Джонсън). Пораженията с по 0:2 в отложеното дерби с Мидълзбро и от Бърнли два мача преди края решават спора за първото място не в полза на Съндърланд. Ливърпул е така сработен, че и без Ашуърт запазва титлата. Бъкън с 30 гола е пръв сред реализаторите, следван от Томи Робъртс с 28. Трима души завършват с по 23: Били Уокър (Астън Вила), Джордж Елиът (Мидълзбро) и Джими Броуд (Сток). Приносът на Броуд е точно половината от головете, отбелязани от Грънчарите (един от 47-те в актива на Сток е автогол). Той обаче не успява да измъкне отбора си от дъното и престоят на ветерана в Първа дивизия приключва след само един сезон. В последния кръг обреченият вече Сток дава бой на първенеца Ливърпул. След като вратарят на домакините Елиша Скот се травмира и е изнесен на гръб от един стадионен работник, между гредите застава крилото Бил Лейси, който се представя отлично и спасява всички удари на целеустремените гости. Мачът завършва 1:0, а Сток достойно се сбогува с Първа дивизия. Ашуърт не съумява да спаси Олдъм, заемащ 5-то място след пет кръга, на 1 точка пред Ливърпул. Летикс също напускат елита, както ще се окаже – за 58 години.

Най-впечатляващите победи в първенството са: Бърнли – Нотингам 8:2 с хет-трик на Бени Крос, Шефилд Юнайтед – Бърмингам 7:1 с покер на Джонсън и Уест Бромич – Арсенал 7:0 (Фред Морис вкарва 4 пъти). В 10-те мача от предпоследния кръг, играни на 28.04, гостите не бележат нито един гол, а домакините – общо 10.

На 23.09 Тотнъм приема Арсенал. Пред смаяната публика гостите започват да секат един след друг нападателите на домакините, без никаква реакция от съдията Остин. Фредерик «Фани» Уолдън издържа само 20 минути, а останалите през дълги периоди са извън полето за лекарска помощ. След като шотландецът Алекс Линдзи малко преди края връща един гол, вратарят на Арсенал Стивън Дън напада съдията и яко го раздрусва, искайки той да отмени гола. Разменят се и пестници, но никой не е изгонен. Резултатът е 1:2. Следвайки отчета на Остин, ФА решава, че най-големият престъпник на полето е националът на Тотнъм Бърт Смит и го наказва заради грубия му език да не играе 4 мача! Наистина, ФА поне има доблестта да повери реванша след седмица на друг съдия и Тотнъм бие с 2:0. От този мач насетне срещите между заклетите врагове често се превръщат в касапници.

Първата купа дава самочувствие на Болтън и вече през следващия сезон, на практика със същия състав, той се класира четвърти, а след още един – трети. През 1926 отборът отново взима купата. В началото на сезон 1928-29 Джек преминава в Арсенал. Това не смущава Скитниците, които пак грабват купата. Пим не допуска нито един гол в трите финала. Изпадането през 1933 е последвано от възраждане през 50-те години, когато местният талант Нат Лофтхаус носи на Болтън четвъртата купа през 1958 – последният важен трофей в колекцията на клуба досега. След поредното изпадане през 1964 клубът преживява труден период. През 1971 той за пръв път се озовава в трета дивизия, а през 1987 за един сезон отива дори в четвърта. От 1997 Болтън играе на новия модерен Рийбок Стейдиъм, който от 2018 до 2023 носи по-патриотичното име Юнивърсити ъф Болтън Стейдиъм.

II дивизия