1923-24

Дузпа решава спора за титлата

Кардиф Сити

Този уелски клуб е основан през 1899 като Ривърсайд ФК. След три години е обединен с Ривърсайд Албиън, а през 1908 сменя името си на Кардиф Сити. Играе отначало на София Гардън, а от 1910 (когато става професионален и влиза в Южната лига) – на Найниън Парк. През 1920 е приет във Втора дивизия на Футболната Лига, а на следната година влиза в Първа дивизия, изпреварвайки Бърмингам по голов коефициент. Като първи голмайстор за Кардиф в елита е записан ирландският национал Ърнест «Бърт» Смит на 29.08.1921 при загубата от Астън Вила навън с 1:2. На 21.01.1922 Ленърд «Лен» Дейвис бележи първия хет-трик за клуба във Футболната Лига при победата с 6:3 над Брадфърд Сити. Това постижение логично му носи повиквателна за мач на Уелс няколко дни по-късно. Дейвис все още държи рекорда на Кардиф по голове, общо 179, от които 128 за първенства.

Кардиф играе със сини фланелки, бели гащета и сини чорапи, почти без промени през годините. Прякор на отбора е Сините птици. Мениджър в периода 1911-1933 е Фредерик «Фред» Стюърт. През дадения сезон той използува 21 играчи: 1 – Том Фаркухарсън и Джек Нийшоу, 2 – Джими Нелсън, 3 – Джими Блеър и Джек Пейдж, 4 – Хърбърт Евънс и Хари Уейк, 5 – Фред Кийнър, Бърт Смит и Еди Дженкинс, 6 – Бил Харди, 7 – Денис Лоусън, Бил Гримшоу и Елвет Колинс, 8 – Джими Гил и Алф Хейгън, 9 – Лен Дейвис и Джими Джоунс, 10 – Джо Кленъл, 11 – Джек Евънс и Бил Тейлър. Нелсън е капитан на прочутите шотландски «Магьосници от Уембли», които през 1928 газят Англия с 5:1. Други национали в отбора са двамата Евънс, Дейвис и Кийнър (Уелс), Фаркухарсън и Смит (Ирландия) и капитанът Блеър (Шотландия). През януари Смит отива в Мидълзбро и в края на сезона изпада заедно с него. Кийнър е ранен от шрапнел в бедрото през 1916 и на косъм отървава ампутацията на крака. Харди пристига от Стокпорт заедно с мениджъра Стюърт през 1911 и понеже Кардиф Сити тогава е във финансова криза, сумата от 25 паунда за прехода му е платена от самия Стюърт. Със своите 590 срещи в Южната и Футболната лиги Харди е рекордьор на Кардиф по мачове в първенства. Той е любимец на публиката и отличен халф, но не е викан за националния отбор, понеже умниците от ФА (Футболната Асоциация) решават, че играч на уелски отбор не може да представя Англия...

След като предишния сезон Кардиф се представя с най-доброто нападение в дивизията, през този негов фирмен знак е здравата отбрана. Отборът губи за пръв път едва в 12-я мач срещу Престън на 27.10, когато заедно с Хъдърсфилд е начело с равен брой точки. Следващата загуба идва на 29.12 от Астън Вила. На Нова година Кардиф води класирането пред Болтън, Съндърланд и Хъдърсфилд. Рязък спад във формата през март и началото на април носи четири поредни загуби и две ремита. В тези шампионатни срещи и в двата мача с Манчестър Сити за купата (равен и загуба) Кардиф отбелязва само веднъж. Трагичната поредица започва с поражението в Хъдърсфилд с 0:2 (два гола на Джордж Браун) на 1.03. По ирония на съдбата това е денят на Свети Дейвид, покровителя на Уелс. Следващият кръг се играе на 15.03. В същия ден е и мачът Ирландия – Уелс за отборния шампионат. Фаркухарсън пази за домакините, а Кийнър, Дейвис и Хърбърт Евънс играят за Уелс. Без тях в състава Кардиф губи от Нотс Каунти също с 0:2, като Блеър си вкарва автогол. Пет дни по-късно в мача с Блякбърн Бърт Евънс си чупи крака, а останалите 10-ма губят с 1:2. Така на 5.04 пръв е Съндърланд с 50 т., Болтън и Хъдърсфилд имат по 48, а уелският отбор с 45 т. се смъква до 4-то място. Наистина, той има да играе два мача повече от Съндърланд и четири – от Болтън, но пък и един по-малко от Хъдърсфилд. След победи над Тотнъм и Бърнли на 14.04 Кардиф приема втория, Хъдърсфилд, и не успява да се наложи над него. Съндърланд приключва програмата си с поражения от Уест Бромич и Челси и остава трети. На 26.04 с голове на Джоунс и Кленъл Кардиф бие Бърмингам, но нападателите му изпускат няколко чисти положения. Временният водач Хъдърсфилд постига само 1:1 със слабака Нотингам и така е задминат. Четири дни по-късно Хъдърсфилд пада в отложения от края на март свой мач като гост на Астън Вила (губещ финалист за Купата) и остава на точка зад Кардиф. Така на 03.05 идва решителният 42-ри кръг. За да спечели първенството, Хъдърсфилд трябва да бие Нотингам поне с три гола, но само при условие, че Кардиф не победи. В случай, че Кардиф надвие Бърмингам като гост, той става шампион. В един нервен мач Хъдърсфилд показва игра далеч под стандарта си, но след 58 минути води с 2:0. Головете вкарва Били Кук. Първия – след като вратарят на гостите Алф Бенет изтървава топката при удар на Браун, а втория с глава след центриране на Били Смит отляво. Точно по това време на стадион Сейнт Ендрю’с Кардиф получава своя шанс. Националът Пърси Бартън отбива удар с глава на Гил от голлинията, служейки си с ръка. Дузпа! Но ето че краката на ветераните Джек Евънс и Кленъл се разтреперват и честта да направи Кардиф първенец е предоставена на Дейвис. Изявен голмайстор, Дейвис обаче никога не бие дузпи. Ударът му е отбит от вратаря Дан Тремълинг. Десетина минути по-късно продължителен дрибъл на Тед Ричърдсън от Хъдърсфилд води до подаване към Браун и той бележи трети гол, който се оказва решаващ. Привържениците на Кардиф твърдят, че по правилника от 90-те години насам шампион би станал техният тим, вкарал 1 гол повече при еднаква голова разлика. Всъщност това не е съвсем така, понеже през този период за победа се дават по 3 точки, а Хъдърсфилд все пак има една победа повече. Но годината е 1924 и предимство има отборът, ДОПУСНАЛ по-малко голове. С 0,024 по-лош голов коефициент Сините птици губят титлата.

За достойните вицешампиони головете вкарват: Дейвис (23, включително и четирите във вратата на Уест Бромич на 10.11), Гил (15, от тях 3 срещу Арсенал на 26.01), Кленъл (11), Харди и Джек Евънс (по 3), Джоунс (2), Хари Евънс, Гримшоу, Кийнър и Хейгън (по 1).

На 15.09 Хъдърсфилд приема Нотс Каунти, седмица след като е загубил от него в жесток бой. Спомените за това са още пресни и жаждата за мъст не е утихнала. Започва сеч без опити да се играе футбол. Албърт Айърмонгър, вратар на гостите и прочут провокатор, си го изпросва от Ърни Ислип и е пратен в нокдаун. Скоро след изгонването на Ислип десният халф на гостите Били Флинт се опитва да строши коляното на Смит и също е пратен в съблекалнята. Естествено, при такава «игра» голове няма. Двамата хулигани са отстранени от Лигата за един месец, но докато за Флинт това е всичко, Ислип никога вече не облича фланелката на Хъдърсфилд. Строгият му мениджър Хърбърт Чапмън не понася мисълта, че някой от неговите играчи може да се държи по такъв начин и го продава на Бърмингам. Този мач става повод странната практика отборите да се срещат в поредни седмици да бъде отменена от следващия сезон нататък.

Голмайстор е Уилф Чедуик от Евъртън с 28 гола, от които 4 нанизва на Манчестър Сити при победата с 6:1 през декември. Следват Томи Робъртс (Престън) с 26 и Чарли Бъкън (Съндърланд) с 25. На 03.11 с четворка се представя и Хари Джонсън от Шефилд Юнайтед срещу Евъртън, а на 8.12 – бъдещият национал Джо Картър (Уест Бромич) срещу Тотнъм. Най-големите резултати са дело на Нотс Каунти като гост – през декември пада от Болтън с 1:7, а през февруари побеждава Челси с 6:0. Това е едничката разгромна загуба на Челси, изпаднал главно поради неспособността си да вкарва, особено навън (8 гола в 21 мача). В края на ноември заемащият 20-то място Челси се опитва да реши проблема с головете, вземайки от намиращия се на 21-во място Мидълзбро шотландския централен нападател Анди Уилсън, който през октомври бележи цели 5 пъти срещу Нотингам. С 5 попадения за новия си клуб и 8 за Мидълзбро Уилсън става голмайстор за този сезон и на двата отбора, понесли се към втора дивизия. Без Уилсън Мидълзбро остава да разчита само на ветерана Джордж Елиът, но той е вече на 35 и не може да тегли отбора си сам. В последния мач, с Хъдърсфилд, Нотингам трябва само да избегне загуба с двуцифрена разлика, за да не си смени мястото с Челси, който е завършил своята програма. Една лесна задача.

Освен многото купи на Уелс в историята си Кардиф взима и една купа на Англия. Това се случва през 1927 и така той става единственият неанглийски отбор, който има в актива си спечелена купа на Англия. След изпадане във втора дивизия през 1929 Кардиф записва още два периода в първа: 1952-57 и 1960-62. Останалото време клубът прекарва из по-долните етажи на Футболната Лига, докато през 2013 влиза във Висшата лига. Престоят му там е кратък – един сезон, запомнен най-вече с протестите на запалянковците срещу новия екип от червено и черно, наложен от собственика Винсънт Тан. През 2009 клубът се мести на модерния Кардиф Сити Стейдиъм, а Найниън е разрушен. От 2015 Кардиф играе пак със синия си екип. Напоследък и гащетата са сини.

II дивизия