1927-28

Вечен рекорд

Евъртън

Мениджър-секретар на Евъртън през тези години е Томас Макинтош. Неговата главна заслуга пред клуба е да купи от съседния Транмиър Уилям «Дикси» Дийн през март 1925. Този невероятен централен нападател стреля точно и с двата крака, а във въздуха, без да е гигант, няма равен. Своя прякор Дикси дължи на къдравата си черна коса и никак не го харесва, понеже това е всъщност обидна дума за хора от африкански произход. Предишния сезон поради тежка пътна злополука с Дийн Евъртън е лишен от неговите услуги за много мачове. Отчасти затова завършва на 20-то място.

През сезона играят 24 души, от които титуляри са: 1 – Тед Тейлър, 2 – Уорни Кресуел (капитан), 3 – Джек О’Донъл, 4 – Джери Кели, 5 – Хънтър Харт, 6 – Албърт Вир, 7 – Тед Кричли, 8 – Дик Форшоу, 9 – Уилям Дийн, 10 – Тони Уелдън, 11 – Алек Трауп. Кресуел е един от най-добрите бекове за времето си и е избиран 7 пъти да представя Англия. Форшоу е два пъти шампион с Ливърпул, а 40-годишният Тейлър – три пъти с Хъдърсфилд. Трауп има в миналото 5 мача за Шотландия. По този начин Дийн, навършил 21 през януари 1928, е призован да тегли Евъртън на гърба си. В 39 срещи през сезона Дийн отбелязва 60 гола. Тази цифра е рекорд за всички времена и равнища на организиран футбол в Англия. Тя е постигната само година след смайващите 59 гола, вкарани от Джордж Кямсъл (Мидълзбро) в първенството на Втора дивизия. За цялата си кариера в Евъртън до 1938 Дийн има 349 гола от 399 мача в лигата и е безспорен водач на клуба (за сравнение заемащият 2-то място Греъм Шарп е вкарал 111 в 322 мача). От 37-те му карамелени хет-трика 7 са набрани през този сезон.

Сезонът за Евъртън и Дийн започва с 4:0 над Шефилд Уензди, като Дикси отваря сметката си с единия от тях. В 3-я кръг те се изправят срещу Мидълзбро на страшилището Кямсъл и са отнесени с 2:4. Дийн отново бележи, но Кямсъл вкарва и четирите за домакините. В 8-те начални кръга таранът на Евъртън огорчава съперниците 11 пъти, а в 9-я наказва пет пъти Манчестър Юнайтед на Гудисън за крайното 5:2. За първи път той не успява да се разпише в местното дерби с Ливърпул, обезличен от център-халфа на гостите Джими «Пастора» Джексън (мачът завършва 1:1). В следващия кръг Дийн не играе, но съотборниците му се постарават и постигат най-убедителната си победа – 7:0 срещу Уест Хям. Завръщането на голмайстора е шеметно: три на Портсмът (3:1), три на Лестър (7:1) и два на Дарби (3:0). С победата над Портсмът в края на октомври Евъртън за първи път оглавява таблицата. До този момент водачите често се сменят. Началото е на шампиона Нюкасъл, който до седмия кръг – гостуването в Кардиф – няма поражение. Свраките откриват сезона на полето на Хъдърсфилд и с тройка на Хюи Галахър взимат двете точки, доказвайки на своя упорит съперник превъзходството си. На 1.10 след 5:3 като гост на Съндърланд начело излиза Бери, после Уест Хям и пак Нюкасъл. През декември Нюкасъл изостава, а през януари на второ място се настанява Хъдърсфилд, който пък с победата си като гост на Нюкасъл на 31.12 също излиза с официална декларация. На 4.02 той побеждава и Евъртън с 4:1 (хет-трик на Били Смит) и стопява разликата до 1 т. Седмица по-късно сините ливърпулци са разбити у дома с 5:2 от скромния Тотнъм, като четири гола отбелязва бъдещият уелски национал Юджийн «Тафи» О’Калахън. За двата разгрома е набеден Тейлър, който никога повече не играе за Евъртън. На 10.03 Евъртън без Дийн не успява да разпечата вратата на новака Портсмът и е задминат от Хъдърсфилд, надиграл Съндърланд. Следват две загуби с по 0:1, при все че Дийн играе. В края на март клубът от Йоркшър води с три точки и мач по-малко. Той разполага с най-доброто нападение в страната от 5-ма бивши и настоящи национали: шотландеца Алекс Джексън, Боб Кели, Джордж Браун, Клем Стивънсън и Били Смит. Евъртън разполага с Дийн. Хъдърсфилд се представя добре и в турнира за купата и има големи шансове за дубъл. Но през април опитният Таун физически рухва: губи у дома от Ливърпул и Мидълзбро с по 2:4, после финала за купата с Блякбърн и пак у дома от Бърнли и Шефилд Юнайтед – все отбори от долната половина на таблицата. Поражението от Шефилд идва два дни след като Дийн е вкарал четворка срещу Бърнли на Търф Муур в предпоследния мач на Евъртън. Така сметката му достига 57 точни удара. Последните си 5 мача в Лигата Хъдърсфилд трябва да изиграе за 14 дни. Следващата среща на съперника е на Вила Парк. С 0:3 Хъдърсфилд поднася титлата на Евъртън върху златна тепсия.

Единствената интрига в последния мач срещу Арсенал е дали Дийн ще подобри постижението на Кямсъл. С три гола той постига нов рекорд, който едва ли някога ще падне. Вторият в класирането на стрелците за сезона, Джордж Бийл от Бърнли, приключва с 35 точни удара (два хет-трика). На трето място се нарежда Артър Чандлър със своите 34 гола, от които четири забожда през април на Нюкасъл. Отборът на Чандлър (Лестър) също завършва трети, до голяма степен благодарение на неговите стрелкови умения. Следват Кямсъл, Дейвид Холидей от Съндърланд и Хари Джонсън от Шефилд Юнайтед с по 33. Всеки от тях покорява върха от четири гола за мач поне по веднъж. Кямсъл постига втория си голям хет-трик на 10.03 срещу Бери за крайния резултат 6:1. Холидей вкарва каре на Портсмът през март. Джонсън става единственият от всички съперници на Дийн с пет гола в една среща. Той блясва на 26.12 при разгрома на Уест Хям с 6:2. На 07.01 Джонсън дарява и четири на Арсенал. Същият ден и Франк Осбърн от Тотнъм оформя «покер» срещу Нюкасъл. Джо Брадфърд от Бърмингам измъква равен за отбора си в 7-я кръг, разписвайки се 4 пъти при гостуването на Блякбърн. На 05.11 Харълд Блякмор от Болтън бележи четири пъти във вратата на Бърнли за 7:1. През март Хари Бедфърд вкарва 4 от 7-те гола за Дарби в мача с Кардиф.

Всички отбори са изключително равностойни. Разликата между завършилия на четвърто място Дарби и последния – Мидълзбро – е само 7 точки. Десет кръга преди края Шефилд Уензди е твърдо последен на седем точки зад най-близкия съперник. Събирайки обаче 17 т. от 20 теоретични, Уензди постига невъзможното и остава в Първа дивизия. В последния кръг Манчестър Юнайтед побеждава Ливърпул с 6:1 и така отлага с някой и друг сезон смъкването си във втори ешелон. Мидълзбро пък посреща Съндърланд, като загубилият трябва да изпадне. Кямсъл е опазен от защитата на гостите и мачът завършва 0:3. Другият потърпевш е Тотнъм, приключил програмата си по-рано от останалите на 17-то място. След успехите на съперниците му – двата отбора от Шефилд и Манчестър Юнайтед – обаче той осъмва във Втора дивизия. Иронията се състои във факта, че капитан на Уензди е бившият играч на Шпорите Джими Сийд, освободен от управата на Тотнъм през лятото, понеже бил твърде стар (на 32 години). Уензди печели и двете срещи с Тотнъм през април, като Сийд бележи по веднъж във всяка. Друг интересен факт от кариерата на Сийд е освобождаването му от Съндърланд през 1919. Този клуб е убеден, че дробовете на Сийд са толкова увредени от газовите атаки на фронта, че той няма бъдеще като футболист. През 1929 Сийд ще стане шампион на Англия...

Прощъпалникът на Портсмът в елита никак не е гладък и отборът става жертва на няколко разгромни загуби. Една от тях е на 1.10, когато Ливърпул му набутва осмица. Роденият в Южна Африка Гордън Ходжсън вкарва три гола, а шотландецът Уилям Девлин – четири. Последният постига четворка и срещу Бери месец по-рано. Но макар и да губи последните си 4 мача, Портсмът успява да се задържи в Първа дивизия с точка повече от Тотнъм. В този изобилен на голове сезон най-резултатния мач си спретват Нюкасъл и Астън Вила на 10.03. Срещата завършва 7:5, като частична вина за това носи шотландецът на гостите Джими Гибсън. Отличен полузащитник и национал на страната си, той сменя на пожар между стълбовете титулярния пазач Бен Олни, но се оказва посредствен вратар. Джонатън «Монти» Уилкинсън от домакините, играещ като център-нападател вместо Галахър, се отличава с тройка.

II дивизия