1905-06

Вълците изпадат

Уулвърхямптън Уондърърс

Основан 1877 като Сейнт Люк’с ФК. През 1879 след обединяването със съседите от клуба Уондърърс (различен от лондонския Уондърърс, спечелил 5 купи на Англия) се превръща в Уулвърхямптън Уондърърс. Прякорът Вълците (The Wolves) идва от името на техния град Уулвърхямптън, разположен в т.н. «Черна земя» (Black Country), на запад от град Бърмингам. Дербито на Черната земя с Уест Бромич Албиън е едно от най-оспорваните в английската футболна история. До 1889 Уулвърхямптън играе на Дъдли Роуд, след това се мести на Молиню и остава там до днес. Първият гол за Уулвърхямптън в първенствата е отбелязан на Дъдли Роуд на историческия 8.09.1888 от защитника на Астън Вила Гершом Кокс в собствената си врата, а дебютът на домакините завършва при 1:1. На 3.11.1888 20-годишният Хари Ууд вкарва първия хет-трик за отбора в шампионатен мач за 4:1 над Дарби Каунти. Рекордьор по срещи в първенства за Уулвърхямптън е защитникът Дерек Паркин. Той натрупва 501 мача от 1968 до 1982. Най-много голове в Първа дивизия за Вълците отбелязва Джони Хянкокс – 158 за периода от 1946 до 1957.

Отначало екипите на Вълците са: фланелки на червени и бели ивици, бели гащета и черни чорапи. Към 1891 се възприемат златното и черното, с които клубът се прославя по-късно; първият вариант е двуцветни фланелки с диагонална граница, черни гащета и чорапи. От 1896 до 1930 фланелките са на ивици, чиито брой неведнъж се мени. Чорапите могат да са златни или златно-черни.

Секретар-мениджър от 1885 до 1922 е Джек Едънбрук, един от основателите на клуба. При него се разчита само на англичани. Клубът на блести в първенството, но през 1893 печели купата на Англия. От 29-мата участници в този катастрофален сезон титуляри са: 1 – Том Бадъли, 2 – Джекъри Джоунс, 3 – Джек Стенли, 4 – Джек Уайтхаус или Джордж Уилямс, 5 – Сидни Корфилд, 6 – Артър Лойд или Ърнест Джеймс, 7 – Албърт Бейнъм, 8 – Франк Поуп, 9 – Бил Уулдридж, 10 – Джон Смит, 11 – Джек Педли. Капитанът Бадъли има 5 мача за Англия през 1903 и 1904.

В първите си 5 срещи Вълците изкопчват само две равенства. В шестия мач те сполучват да победят Болтън, за първи път през сезона, с 2:0. Головете са на Уулдридж и Смит. За гостите не играе техният титулярен център-нападател Албърт Шепърд. Следващата среща е на 30.09 навън с Бери. С гол на Уулдридж в 90-та минута тя е спечелена. Това си остава единствената победа на чужд терен за Вълците през сезона. След нея те са на 9-то място. Оттук нататък обаче нещата се объркват. В мача с Нотс Каунти малко преди да свърши полувремето се сбиват голмайсторите Уулдридж и Артър Грийн. Те са изгонени, но дотогава Бадъли е травмиран и въпреки опита си да продължи, трябва да напусне. Джоунс застава на вратата при 1:3 и до края на срещата вади от мрежата още две топки. Краен резултат – 2:5. Това е дебютът на знаменития Албърт Айърмонгър за Нотс Каунти. На 14.10 в Мидълзбро, след като Алф Комън изпуска дузпа за домакините, се контузва Смит. Центърът на Мидлъзбро Томи Грийн бележи хет-трик, а Джоунс от друга дузпа прави резултата по-приличен – 1:3. Арчи Гудол, подвизаващ се в Лигата още от 1888, излиза за пръв път с екипа на Вълците срещу Блякбърн и неговият опит помага за успеха. Головете са на Уулдридж и Бил Лейтън. На 11.11 Уулвърхямптън гостува на шампиона Нюкасъл и губи Уулдридж след почивката. До този момент резултатът е 5:0, а в 90-та минута е вече 8:0, като Бил Епълярд си спастря хет-трик. Следващият разгром е като гост на Астън Вила – 0:6 с тройка на Джими Кентръл. На 2.12 седмия си мач за Уулвърхямптън и последния в кариерата изиграва Гудол. Той е на 41 години, което го прави най-възрастния играч в историята на клуба. Съперникът е Евъртън, а резултатът 2:5. В 17-та минута Джоунс пропуска да изравни от дузпа, отбита от ирландския национал на гостите Били Скот. Вълците са вече 17-ти. Мачът с Ливърпул е дебютът на Педли. При 0:1 тежка травма сполита защитника Дик Бетъли и той напуска. Останалите губят с 0:4. След седмица на терена на Дарби се контузва Хари Хюз и Вълците за кой ли път завършват с 10 души. Свръзката на Овните Стив Блумър вкарва 2 гола, след като е уцелил гредата от дузпа. Уулвърхямптън става предпоследен. На 26.12 идва 1:5 с Уензди (четворка на Джими «Таджър» Стюърт) и Вълците поемат от Бери фенера на колоната, за да не го дадат повече на никой. Календарната година завършва с победа над Нотингам. Головете са на Педли и Лейтън, след като Инък Уест е дал предимството на гостите преди почивката. В 90-та минута Уолтър Дъдли от Форест не улучва вратата на Бетъли от дузпа. Това обаче нищо не променя: моралът вече е нисък и чувството за обреченост завладява играчите. При гостуването си в Блякбърн Вълците имат числено превъзходство за повече от час, тъй като уелският национал Били Дейвис се травмира тежко. Уви, даже с 11 души на полето те успяват да загубят. Поредния хет-трик в мрежата им постига Адъм Боумън. Поредицата контузии продължава: при 2:2 с Престън Хюз е изнесен в безсъзнание след сблъсък с противник. Минути след това Престън вкарва победния гол. В последните си два мача, от които нищо вече не зависи, Уулвърхямптън постига разгромни победи: 6:1 срещу Нотс Каунти (с 3 гола на Педли) и 7:0 срещу Дарби (3 на Уулдридж). Уулдридж завършва с 12 гола, Педли и Смит с по 10, Джек Хопкинс с 5, Джоунс с 4 и т.н. Във вратата им обаче влизат цели 99. С осем точки по-малко от двата отбора пред тях Вълците напускат елита. Оказва се – за дълго. През 1908 Уулвърхямптън като клуб от втори ешелон пак спечелва купата на Англия в двубой с фаворита Нюкасъл. В този исторически мач играят Джоунс и Педли, а Уулдридж, станал полузащитник, е капитан. Сезон 1923-24 Уулвърхямптън прекарва в Трета северна дивизия и се завръща в елита чак през 1932 под ръководството на майор Франк Бъкли.

Дивизията за първи път е с 20 участника. Също за първи път шампион става отбор, влязъл от Втора дивизия – Ливърпул. Началото на сезона не предвещава такъв подвиг: «новакът» започва с три загуби, последната от които, на Вила Парк, е с унизителния резултат 0:5 (3 пъти бележи Хари Хямптън). Мениджърът Том Уилсън купува от Четърфилд вратаря Сам Харди, който сменя ветерана Нед Дойг и внася устойчивост. Харди скоро става национал и като такъв играе 21 пъти. Увереното начало на Сток с пет победи няма продължение. За Сток (носещ тогава винени фланелки и бели гащета) играе прочутият уелски вратар, националът Лий Ричмънд Рууз. Този здравеняк по обичая от онези години играе с ръце из цялата половина и с умелите си хвърляния почти от централната линия подема атаките на своя отбор. Главно заради него по-късно е приета поправка към правилника, забраняваща на вратарите да играят с ръце извън наказателното поле. Рууз загива на фронта през 1916.

От септември до ноември колоната се води от Уензди, после от Астън Вила. От средата на декември Червените излизат начело. През февруари Вила се отказва от сериозна борба. Преследването повежда Престън – отбор с невзрачно нападение, но здрава защита, чийто стълб е шотландецът Томъс «Джек» Хънтър, бивш играч на Ливърпул. Решаващият мач се играе на 24.03 на Дийпдейл – полето на Престън. В 18-та минута дясното крило на домакините Хърбърт Дансън открива резултата, но само две минути по-късно играещият за пръв път през сезона халф Том Чорлтън изравнява. С гол на Джо Хюит през второто полувреме Ливърпул грабва двете точки. На 16.04 Червените падат в Болтън, но Престън също губи навън от Съндърланд и борбата за шампионското звание приключва в полза на Ливърпул. Впечатляващата игра на Лилийнобелите в отбрана им носи само 8 загуби в първенството. Вълците пък спечелват само 8 срещи...

По изпитана рецепта през март Мидълзбро купува за 750 паунда от Дарби талисмана му Блумър, за да помага на самотния Комън. Когато голаджията пристига на новата си месторабота, Мидълзбро е предпоследен и има всички шансове да спретне компания на Уулвърхямптън по пътя към Втора дивизия. Но Блумър постига същото, което и Комън година по-рано – отървава отбора си от изпадане. В девет мача той вкарва шест гола, като този в последната среща с Блякбърн дава на гостите от Мидълзбро скъпоценната точка, достатъчна за запазването на елитния им статус. Мощният финален спринт с три победи и 11:0 голова разлика носи избавление за Бери. Вместо него дивизията напуска Нотингам, загубил последния си мач срещу Евъртън. Ако Дъдли бе вкарал онази дузпа срещу Вълците, Нотингам би се спасил.

Най-много голове отбелязва Шепърд от Болтън – 26, от тях по четири на Нотингам на 18.11 при домашното 6:0 и на Съндърланд на 17.02 за крайното 6:2. Убедителната игра на Шепърд му носи повиквателна за Англия през април. На второ място с 25 точни удара е също играч на Болтън, лявата свръзка Уолтър «Уати» Уайт. Той представя Шотландия по-късно в кариерата си. Следват Хюит от шампионите с 23 и Били «Булет» (т.е. Куршум) Джоунс от неотдавна преименувания Бърмингам с 22. Съотборникът на Били Куршума, Бенджъмън «Бени» Грийн, постига пет гола на Боксинг дей (26.12) в мача с Мидълзбро. Защитникът на Бери Джими Линдзи вкарва цели 8 гола през сезона, всичките от дузпи.

II дивизия