1904-05

Отборът на десетилетието

Нюкасъл Юнайтед

Основан 1881 като Стенли ФК, след година се преименува на Нюкасъл Ийст Енд; става професионален през 1889. През 1882 е основан и Нюкасъл Уест Енд. През 1892 Ийст Енд поглъща Уест Енд и се премества на неговото игрище Сейнт Джеймс(ис) Парк. Следва логичната смяна на името на Нюкасъл Юнайтед, т.е. обединен. Променен е и екипът: вместо червени фланелки, бели гащета и червени чорапи са възприети фланелки на черни и бели ивици, кафяви гащета и черни чорапи. С този екип е свързан прякорът Свраките, но се спори кое е първично, защото според една популярна история клубът минава на черно и бяло в чест на двойка свраки, гнездящи на стадиона и смятани от играчите за талисмани. От 1897 до 1920 гащетата са сини, а оттогава и досега – черни. Чорапите през годините могат да са бели или черно-бели. Друго прозвище на Нюкасъл е Джорди. То е свързано с местния диалект. Клубът е приет във Футболната Лига през 1893, а през 1898 – в Първа дивизия, при поредното ѝ разширяване. Пътят на Нюкасъл в елита започва с домакинска загуба от Уулвърхямптън на 3.09.1898 (2:4). И двата гола вкарва шотландецът Джон «Джок» Педи. Той става автор и на първия хет-трик за Джорди сред най-добрите три сезона по-късно, при победата над Гримзби с 5:1 на 30.11.1901.

Главната заслуга за успехите на Нюкасъл през периода се приписва на Франк Уот, заемал длъжността секретар от 1895 до 1930. През онова време клубът няма мениджър и съставът се определя от съвет. Това е може би причината за безбройните въртележки на играчите и постовете им. За първия шампионски отбор на Нюкасъл играят 21 човека. Освен вратарите, останалите са дадени по позиции доста условно: 1 – Джими Лоурънс / Чарли Уотс / Боб Кръмли, 2 – Анди Мак Комби / Били Мак Кракън, 3 – Джек Кар / Томас Уилс, 4 – Алек Гарднър / Уилф Инърд, 5 – Анди Ейткън, 6 – Питър Мак Уилям / Тед Мак Интайър, 7 – Джок Ръдърфорд / Сам Греъм, 8 – Джим Хауи, 9 – Бил Епълярд, 10 – Колин Вийч / Джо Мак Кларънс / Ронълд Ор, 11 – Бърт Госнел / Боб Темпълтън. От бегъл поглед става ясно, че в отбора преобладават шотландците. Уотс е титулярът в няколкото предишни сезона. Освен него, англичани са Кар, Инърд, Ръдърфорд, капитанът Вийч (с шотландски корени), Госнел и Епълярд. Всички без Инърд и Епълярд играят за Англия по едно или друго време. Вийч е необикновена личност. Авторитетът му е такъв, че той участва в определянето на състава. Извън футбола неговите интереси включват театър, музика и журнализъм. Дългогодишен профсъюзен активист, след войната той има всички шансове да стане депутат от твърдо лейбъристкия Нюкасъл, но отказва да се кандидатира. Лоурънс и Мак Кракън са легенди на Нюкасъл Юнайтед. Мак Кракън е национал на Ирландия. Той има 433 шампионатни мача за Джорди, от които последният е през 1923. Мак Кракън тогава е 40-годишен. Мак Кракън и колегата му Франк Хъдспет по-късно се прочуват с т.н. «засадна клопка». Двамата докарват до съвършенство механизма за хващане на противника в засада и печелене на топката. Действията им стават причина за промяната на правилото за засадата през 1925. Лоурънс дебютира в 5-я кръг срещу Манчестър Сити и не пуска гол. Той играе до 1922, когато е вече на 43-годишна възраст. Със своите 496 мача Лоурънс е рекордьор на Нюкасъл. За страната си той излиза веднъж, а Мак Комби, Ейткън, Хауи, Ор и Мак Уилям – по няколко пъти.

Сезонът започва със седем поредни победи на шампиона Уензди, но после той престава да бележи и натрупва три загуби. На 12.11 Совите (на 3-то място) приемат Евъртън (на 4-то) и на полувремето падат с 1:5. След почивката домакините излизат решени да спасят мача на всяка цена. В 69-та минута при 3:5 вратарят на гостите, ирландският национал Били Скот, трябва да напусне полето, контузен по-рано от Хари Дейвис. На мястото му застава Уолтър Абът. В 86-та минута, когато резултатът вече е 4:5, разпасалият се Дейвис удря Хари Хардмън и е изгонен, но в послената минута шотландецът Робърт Фериър изравнява. По това време в класирането води Съндърланд, следван от Манчестър Сити.

Нюкасъл от своя страна започва с два равни, но постепенно подобрява играта си и тръгва нагоре. През ноември-декември той също подрежда 7 поредни победи. Кулминацията идва на 17.12: новият водач Нюкасъл посрамва Уензди с 6:2 (голмайстори Хауи, Ръдърфорд 2, Ор, Епълярд и Мак Уилям), като Фериър напуска контузен след почивката, и го праща на девето място. Така Уензди на практика е отстранен от надпреварата за титлата.

Като основни съперници на Нюкасъл за званието шампион се очертават Манчестър Сити и Евъртън. На 14.01 Нюкасъл пада от Евъртън, а две седмици по-късно – и от Сити. Начело е ливърпулският отбор. На 5.04 Нюкасъл за втори път бие Астън Вила в първенството (2:0 с голове на Вийч и Епълярд). Десет дни по-късно тези отбори се срещат на финала за купата. Страшното нападение на Нюкасъл, което дотогава пропуска да отбележи само в четири срещи, боксува пред вратата на Виланите и фаворитът губи с 0:2. На 21.04 Сити приема водача Евъртън пред 40000 зрители и преди почивката води с 2:0. Неспособни да обърнат мача, Карамелите освирепяват. Техният капитан Томъс Буут удря съименника си Франк Буут, но е простен от съдията. Лигата обаче наказва Т. Буут да не играе един месец. Той изтърпява присъдата си през следващия сезон. Мачът не носи повече голове. Същия ден Нюкасъл надвива Сток с двойка на Ор и по един гол на Мак Кларънс и Хауи. На 22.04 Евъртън има да преиграе гостуването си на новака от Лондон Уулич Арсенал, което през ноември е спряно 15 минути преди края при 3:1 за ливърпулския отбор, уж поради гъста мъгла. Преиграването започва от начало и Евъртън губи с 1:2. Същия ден Нюкасъл посреща Съндърланд в горещото дерби на Севера. Джордж Холи открива за гостите, а Гарднър е травмиран и трябва да напусне. Почти веднага ирландският национал Харълд Бъкъл вкарва втори гол. Вийч намалява от дузпа преди почивката, но през второто полувреме на Свраките не им стигат силите и Холи с нов гол (от засада според домакините) оформя крайния резултат 1:3. Два дни по-късно Манчестър Сити бие Уулвърхямптън навън, но и Евъртън побеждава в последната си среща Нотингам на негов терен и застава на 1-во място на точка пред Сити. След още 2 дни Нюкасъл излиза на Хилсбъроу, полето на Уензди, с Кръмли на вратата (негов единствен мач) и на почивката има един гол в пасив. Точен е Джордж Симпсън. След като удар на Дейвис едва не строшва напречната греда, гостите налагат волята си и за последните 15 минути вкарват 3 пъти (Хауи, Мак Уилям и Ор от дузпа). Така Нюкасъл събира 46 точки, колкото и Сити, но е с по-добър голов коефициент. Последните мачове са на 29.04. Сити пада навън от Астън Вила в още един мач на кръв и остава трети. Нюкасъл с лекота прави 3:0 в Мидълзбро (голове на Ор в 6-та минута, Ръдърфорд в 52-та и Епълярд в 54-та) и за пръв път в историята си става шампион. Наистина, че триумфът му е улеснен от малшанса на достойния съперник Евъртън, жертва на футболната бюрокрация. През десетилетието обаче Нюкасъл печели още две титли и играе още три пъти на финал за купата, която най-сетне вдига през 1910, след преиграване срещу Барнзли. Следващият финал през 1911, загубен пак след преиграване срещу Брадфърд Сити, е последното важно събитие за Нюкасъл Юнайтед преди войната. Джорди явно превъзхождат всички в Англия през времето от 1901 до 1910, съвпадащо с управлението на крал Едуард VII и затова наречено Едуардов период. Заветният дубъл обаче все им се изплъзва.

Хауи става пръв стрелец на отбора с 14 точни удара, от тях и трите срещу Уулвърхямптън навън. Епълярд има 13, включително хет-трик като гост на Бери, а Ръдърфорд и Вийч се отчитат с по 10. Ор завършва с 9, Госнел, Мак Кларънс и Мак Уилиям с по 4 и т.н.

В дивизията пръв реализатор е 20-годишният Артър Браун (Шефилд Юнайтед) с 22 гола, следван от шотландеца Санди Търнбул (Манчестър Сити) с 19, четири от които в мача с Дарби на 17.12 за крайния резултат 6:0. Трети е Били «Куршума» Джоунс от Бърмингам с 16 точни удара. Два от тях той отбелязва на Нюкасъл в 4-я кръг, а съдията го лишава от заслужен хет-трик преди Джоунс да се травмира. В 11-я кръг Евъртън бие Нотингам с 5:1, като с четворка се отличава шотландецът Санди Йънг.

През 02.1905 Мидълзбро купува нападателя Алфред Комън от Съндърланд за 1000 паунда – първият четирицифрен преход на играч в историята на Лигата. С гол от дузпа в дебюта си Комън носи победа на Мидълзбро над Шефилд Юнайтед, първата на отбора като гост за почти две години. В крайна сметка лудите пари се оправдават, защото Мидълзбро се спасява от изпадане. Вместо него за Втора дивизия трябва да поемат Бери и Нотс Каунти. Последният записва нечуваната дотогава една единствена домашна победа в първенството. За късмет и на двата слабака през лятото е взето решение дивизията да се разшири и те остават в нея.

Мачът Астън Вила – Манчестър Сити става повод за скандал. Националът Алекс Лийк, капитан на Вила, обвинява Били Мередит от Сити, че опитал да го подкупи, за да загуби срещата. Именно оттук се започва разплитането на нишката, довело в крайна сметка до съсипването на Небесносиния Манчестър.

II дивизия